Здравейте, почитатели на единствения отбор в Лондон.

Извинявам се за късния блог, но както виждате, за сметка на закъснялото превю имаме нова игра (банера вдясно). Идеята е на Петьо, реализацията – на екипа на блога, надяваме се да ви хареса и да има много верни отговори. Ще обявим наградата, за която се състезавате в началото на новата година. :)
А сега за мача. На всички ни е болезнено ясно от каква важност са 3-те точки днес. Имаме нужда от някакво предимство, имайки предвид двата отложени мача на Манчестър Юнайтед, единият от които е с Челси, където се надяваме и двата отбора да загубят точки.
Основните ни конкуренти за титлата ни хванаха цаката в последните години и победите ни са по-скоро изключения, плод на малко по-добър късмет и рядко на много по-добра игра. Обичайните приказки на Венгер, целящи да повдигнат духа в лагера, тази седмица включват: „Няма нужда да завиждаме на Челси“, „Няма нужда да променяме психиката си в големите мачове“ и „Имаме силата да победим големите отбори“. Колкото и да съм съгласна с първото предвид незавидното финансово положение, в което са Челси и което няма да става по-розово с бъдещето, другите две реплики са си чиста проба венгеризъм. Определено имаме нужда да променим психическата си настройка преди, по време на и след големите мачове и това си пролича най-добре в последната среща с Юнайтед, която спечелиха по обичайния небрежен начин. Гледайки Арсенал напоследък, е доста лесно да се прецени кои са отборите, от които се страхуваме, и кои са тези, срещу които излизаме с необходимото и полагащо ни се самочувствие. Със сигурност имаме комплекс от Челси и донякъде това се дължи на факта, че градяхме отбор от млади футболисти по времето, когато те вече бяха солиден зрял състав, свикнал да печели. Тези млади футболисти обаче пораснаха, а ние все още чакаме да видим доказателство за тяхната зрялост на терена. При старта на настоящия сезон за мен лично бяха ясни две неща – че Челси са най-силният отбор в лигата в момента като игра и като индивидуалности от първия състав и не по-малко важното, че ще имат нужда от сериозна доза късмет, за да избегнат медицинските проблеми ала Арсенал след заминаването на Карвальо. Справедливостта донякъде ги застигна с контузиите на Тери и Алекс и на Лампард, който също не става по-млад с годините. Играчите, с които подсилиха състава си за този сезон – Рамирес и Бенаюн, дадоха широчина на полузащитата им на теория, но никой от тях не може да компенсира огромната липса на Лампард, когато е контузен. Особено Бенаюн, който има впечатляващата статистика от 3 появи като резерва във Висшата лига през сезона, вече не е заплаха за Арсенал, в сравнение с предишни сезони с екипа на един друг симпатичен отбор.

Дидие Дрогба и фаталните 13 гола в мрежата на Арсенал

Така че отново сме изправени пред най-големия си страх – Дидие Дрогба. Котдивоарецът, който държи вечния рекорд за най-много голове в дербито, със сигурност ни точи зъби за пореден път. Неговата амбиция в големите мачове е била проблем за конкурентите на Челси многократно, но отново Арсенал е най-големият потърпевш. Дрогба не е първият играч, който може да се определи като unstoppable. Не е единственият нападател, който винаги намира пролука и в най-солидната защита и който наказва с най-голямата си жестокост слабите в дефанзивен план отбори, но със сигурност е най-големият кошмар за нашите защитници. Немалък брой от тях се пробваха да му се противопоставят, особено през последните години това изглежда като най-актуалното продължение на блокбъстъра „Мисия невъзможна“. Единствените, които са имали добри мачове срещу Дрогба, са Сол Кембъл и Саня и в един изолиран случай – Джуру. Това е сигурен индикатор, че физическата мощ е необходимо средство за противопоставяне срещу друга неизчераема физическа мощ. Далеч не мисля, че е реалистично да концентираме усилията си в това да спрем Дрогба. По-важната задача е отборът да демонстрира необходимата ефективност в атака и да се противопостави на Челси в центъра на терена и по фланговете, където обикновено губим срещите си с тях.

Готови за предизвикателството

Много е вероятно участието на Робин ван Перси, който с помощта на лайнсмена победи Челси на Стамфорд Бридж в последния ни мач с тях, който можем да си спомним с добро. Очаква се холандецът да замени преуморения Маруан Шамак. Капитанът Сеск също е на линия, като според Професора е успял да преодолее травмата си не само физически, но и психически. От 30-те минути, които изигра срещу Юнайтед, не си пролича ни най-малко да е преодолял проблема си, затова се надяваме отложеният мач със Стоук Сити и празничната пауза да са му се отразили добре. Със сигурност Сеск във форма е нещо, от което ужасно много се нуждаем.
Арсенал трябва да докаже на феновете и най-вече на себе си, че има престижа и самочувствието на голям отбор и най-добрият начин да го направи е като победи „сините“ тази вечер.
Пожелавам ви лек ден, много приятни емоции довечера и не забравяйте:

Shit club, no history! And we are The Famous Arsenal!