Author Archive

Visiting Highbury (Podcast #5)

Здравейте!

След кратко прекъсване, се завръщаме с епизод 5. Този път, участниците бяха Васил Атанасов(Liferexall), Борислав Спасов(manson) и Валери Йорданов(roje). Обсъдихме предходните три двубоя на отбора и ключовите моменти от тях, както и предстоящият ни двубой с Челси.

Моля още веднъж за извинение, че миналата седмица нямаше епизод, но техниката си е техника. :)

Приятно слушане и до нови срещи, приятели!

Play

4 May 1994 (Podcast #3)

Здравейте приятели,

Епизод 3 на подкаста е готов и очаква слушателите си. Този път имаме изненада и вместо Вики(1_True_Gooner), която отсъства по обективни причини, попълваме карето с един изключително интересен събеседник. Изненадата, обаче, ще е еднократна, защото се надяваме този човек често да взима участие в програмата. Тази седмица започнахме с представяне на присъединилият се участник, като поговорихме също за мача с Вила, ситуацията около играчите ни под наем и очакванията ни за предстоящия мач с Куинс Парк Рейнджърс.

Искам да добавя, че както няколко пъти сме отбелязвали, към момента ни е невъзможно да сме технически и организационни перфектни така, че се надяваме акцентът да не пада върху неточностите, които, повярвайте ми, се опитваме да изчистим максимално.

От другия път ви очакват още нововъведения така, че, както се казва, не сменяйте канала!

Поздрави и приятно слушане!

Play

A New Beginning (Podcast #1)

Здравейте екзалтирани фенове,

Преди да кажа каквото и да е, трябва да призная, че пишейки тези редове, буквално си представям как пенетрирам виртуалната паяжина обхванала блог пространстовото тук. Дългата пауза беше нещо, което наистина не бяхме предвидили и най-вероятно мога да изсипя тук тон оправдания за нея, но вместо да правим това, решихме да изненадаме феновете на Арсенал с нещо малко по-различно.

Първият ASCB podcast бе реализиран вчера с участието на Борислав Спасов (manson), Виктория Николова (1_True_Gooner), Петко Стоянов (beginner138) и моя милост – световно неизвественият странстващ трубадур Васил Атанасов (Liferexall).

Надявам се, че това ново начинание ще ви хареса. Чисто и просто, преценихме, че времето, което това ще ни отнема е по-малко от времето нужно, за да се напише нещо.

Този първи епизод е напълно импровизиран. Не бяхме се въоръжили с някакъв изчистен сценарий, а софтуерът, който ползваме „has more glitches than the Redknapp twitches“.  Приемаме всякакви анти-градивни критики и препоръки за подобряването на техническата част от нещата, и се надяваме да ставаме все по-добри с времето. Линк към файла ще намерите по-долу. Можете и да се запишете за нови епизоди на RSS Feed-а на подкаста или в iTunes.

Cheers!

Play

It’s not all doom and gloom, said Arsene. Този път можем да му повярваме!

Привет на всички!

Надявам се, че успехът срещу Удинезе е допринесъл за малко по-положителни емоции у вас, макар и да не бе особено категоричен. Почивка за момчетата на Венгер, обаче, не се предвижда и още в неделя, те ще трябва да премерят сили с шампиона на Висшата лига.

Както всичко останало, и сблъсъкът с Юнайтед е позагубил от заряда, който го съпътстваше около началото на 21ви век. Макар те да продължават да са на върха и да печелят трофеи, ние определено не им отстъпваме по спортно-технически качества, но това, което правеше мачовете с тях големи дербита, беше страстта и желанието за победа у изпълнителите в двата отбора. Това може да се освидетелства от безброй многото спречквания на и извън терена, куп картони с различни цветове и легендарни мигове за феновете и от двата лагера. Напоследък, неравностойните положения в двата клуба са поизмили свирепите прояви  и в някои от мачовете се наблюдаваше една немощ от страна на нашите футболисти. Въпреки че излизаме за тези мачове като равен с равен, е пределно ясно на всички, че се огъваме пред лукавостта и ефективността на Юнайтед. Венгер разполага с магьосниците, но му липсват воините. Поне засега.

В заглавието споменах, че този път можем да се доверим на мениджъра си, просто защото е ясно, че има истина в това негово изказване. Мнозина са пред инфаркт след напускането на двамата странстващи трубадури от полузащитата. Определено не казвам, че не трябва да подсилим отбора, дори напротив, крайно наложително е. Това, което хората трябва да разберат, обаче, е простият факт, че е много по-лесно да подмениш магьосниците, отколкото да намериш воините.

Някой да знае за съществуването на тази сграда?

Hale End Academy е може би най-тихият проект на Венгер(сякаш Крьонке тайно се е занимавал с него през годините), но в най-скоро време може да се окаже и най-успешният. Академията е открита преди 14 години и е една от първите получили официален статут през 1998г. До момента най-познатите имена, излезли оттам, са един ляв бек, едно крило с ужасяващ избор на прическа и мозък на врабче, Джърмейн Пенант, Жереми Алиадиер, Стюарт Тейлър, Стив Сидуел и Джъстин Хойт. Играчи, които не блестят кой знае колко(с изключение на момчето с мобилен телефон в задника), но всеки от тях направи прилична кариера в професионалния футбол. Няма съмнение, че за клуб, поел по пътя на Арсенал, е от изключителна важност да има продуктивна академия. Разбира се, това изисква много време и усилия. Когато се заговори на темата, за мен винаги изникват два клуба – Барселона и Аякс. Там работата с децата е на друго ниво. Но за да се добие такъв статут, нещата трябва да бъдат стартирани от някой човек с визия, качества и устрем. За тази работа трябва революционер. За Барселона и Аякс това в великият Йохан Кройф. През 1995 Аякс печели Шампионската Лига, като в титулярния състав има цели 9 юноши на отбора. Барселона не е клуб, който може да спечели моето уважение, не и в сегашния си състав, но феноменалните резултати от работата в тяхната академия са видни за всички.

В Арсенал се работи вече 14 години в тази посока и смея да твърдя, че първите плодове на труда на Венгер са факт. В лицето на Джак Уилшър, мениджърът получи своя магьосник, но и велик войн. Не казвам, че след 2-3 години всеки, който излезе от академията, ще е от калибъра на Джак, но положителната тенденция е факт. Съвсем наскоро, футболната общественост се запозна и с Емануел Фримпонг. Какво удоволствие е да се наблюдава това момче! Всяка част от киборгското му тяло кипи за Арсенал. Какво да кажем за Войчек? Да, той не е англичанин и за разлика от Фримърс и Джак, не е от 9-годишен в клуба. Но идвайки от Полша на 15, по никакъв начин не му попречи да попие от атмосферата в Хейл Енд и да добие харизмата и Английския си акцент, с който доминира на терена и пред камерите. На вратата чукат Арсеналски момчета като Санчез Уот, Хенри Лансбъри и Беник Афобе. И ако това не е супер период да си фен на отбора, и  най-големият кеф, който може да се изпита като привърженик на футболен клуб! Във време на корупция, грешни пари и наемници, любимият ни клуб тепърва започва да жъне успехи от положените от Венгер основи. Не се заблуждавам, че всеки от изброените ще е играч от световна класа и верен на клуба до гроб. Но тези момчета са най-големият ни шанс, те могат да бъдат воините! Защото мечтата на всеки един от тях в продължение на години е да играе за Арсенал. И те знаят какво е да се разходиш из музея на клуба, и знаят какво е да прибереш конусите след тренировка, и най-вече – знаят какво е да носиш топа на гърдите си!

Естествено, нужни са и нови попълнения, които да вдигат нивото и конкуренцията в отбора, но гръбнакът трябва да е от хора, чиято мечта е да играят за Арсенал. И Венгер е прав, когато казва, че не всичко е толкова зле, колкото изглежда. Защото сме поели по правилния път, а много скоро всички ще можем да се насладим на жадувания краен резултат.

Арсенал винаги е бил голям клуб и ще ни дава поводи за радост, дори и в най-тежките времена. Горе главата, защото зад ударите, които Венгер понася ежедневно,се крие проектът, който ще е най-голямото наследство на този велик човек, и не говоря за „Еmirates Stadium“.

Да си пожелаем успех и честна игра в неделя и да не забравяме, че старт с много картони и малко голове предвещава големи неща, ако съдим по сезони 70/71 и 97/98.

Наздраве на всички! Up the Arsenal!

Back to the roots.

Попаднах на едно видео днес и реших, че ще е интересно за хората, които още не са го видяли:

watch?v=I2zI3yfcdmM&feature=player_embedded#at=115

Да пожелаем на Робин успех в новата му роля като капитан на Arsenal FC. Въпреки, че аз смятам Вермален за най-удачния избор, ван Перси е показал с думи, но най-вече с действия, че е един от най-лоялните и талантливи играчи в последно време, и определено заслужава оказаната му чест.

P.S. –  Oh yeah, Udinese game was last night. That was shit, wasn’t it?

P.S. 2 – C U Next Tuesday, Sami!

Cheers, lads.

Нагоре