Author Archive

Арсенал-България – ранглиста и малко легенди

Тази класация подрежда играчите (бивши и настоящи) на Арсенал-България по изиграни мачове. Тук трябва да се отбележи, че голяма част от тях са се включили по-късно в отбора, което им отрежда и по-малко изиграни мачове. Статистиката следва сезоните от 2006-07 до сегашния 2011-12.

„Топ 6” е все от хора, които играят все още за отбора. Първото място е заел Борис Киров (Хашо), който в момента е и трети капитан на отбора. Нашият капитан в момента е Здравко Талви, който се подрежда на 3-то място в класацията, а вторият ни капитан Васил Атанасов заема 9-та позиция.

Тук могат да се видят живи легенди на неделната лига и нашия отбор в частност като Валери Йорданов, който със своите 52 мача е оставил трайна следка както в отбора, така и по коленете на съперниците си. Борилсав Спасов, който в момента се подвизава по виенските игрища за 4 срещу 4. Модерният ляв на нашия отбор обаче е записал 51 мача за тима, което му отрежда 14-та позиция. Станислав Иванов, който в момента е и старши-треньор на отбора, е записал като играч 29 мача, което му отрежда 22-то място. По онова време една несправедливост на съдбата му докарва контузия, която така и не му позволи да разгърне иначе безспорния си потенциал. Сега обаче той се справя изключително добре, поел умело кормилото на отбора. Благой Паздерков, който бе един истински кошмар за всеки нападател, полузащитник, а и защитник, той не подбираше много жертвите си. В живота мек и добродушен човек, на терена той се превръщаше в истинска машина за шпагати, кой от кой по-нечисти. Всеки, който е играл срещу този човек, определено ще си спомня за него (дали с добро или с лошо, това вече е друг въпрос). И накрая, но не на последно място, Георги Георгиев. Макар и статистиката да показва малко изиграни от него мачове, този човек остава като мит в отбора. На малко хора е била ясна стратегията му на игра, защото той често е нямал такава, просто е излизал за победата, победа на всяка цена. Никой крак не е бил прекалено скъп за него, което определено го прави един от най-опасните защитници, които отборът е притежавал.

1. Борис Киров – 138 мача

2. Емануил Краев – 136 мача

3. Здравко Талви – 131 мача

4. Марио Владимиров – 116 мача

5. Петьо Врачев – 115 мача

6. Илия Николов – 109 мача

6. Юлиян Христов – 109 мача

7. Любомир Методиев – 99 мача

8. Димитър Ников –95 мачa

9. Васил Атанасов – 81 мача

10. Петко Стоянов – 76 мача

11. Стефaн Шуманов –74 мача

12. Петко Александров – 71 мача

13. Валери Йорданов – 52 мача

14. Борилсав Спасов – 51 мача

15. Любомир Аврамов – 46 мача

16. Ясен Ценков – 43 мача

17. Петър Галев – 42 мача

18. Андрей Марков – 39 мача

19. Стефан Иванов – 35 мача

20. Благой Паздерков – 33 мача

21. Теодор Венков – 31 мача

21. Боян Атанасов – 31 мача

22. Станислав Иванов – 29 мача

22. Георги Пейчев – 29 мача

23. Мартин Станимиров – 23 мача

23.  Спас Каменов – 23 мача

24. Божидар Ковачевски – 19 мача

25. Калоян Стоилов – 17 мача

26. Кристиян Мирчев – 12 мача

27. Юри Атанасов – 10 мача

28. Любомир Нецов – 6 мача

28. Бойко Спасов – 6 мача

29. Ристе Велковски – 4 мача

29. Димитър Златев – 4 мача

30. Георги Георгиев – 3 мачa

Белият Кафу

Здравейте, свикнали!!!

Феновете на Арсенал. Свикнали сме да печелим, но сме свикнали и да губим. Свикнали сме с красивата игра, но сме свикнали и с апатията. Свикнали сме да гледаме мачове като този с Челси, но сме свикнали и да виждаме такива като с Фулъм. Това, което е неoспорим и константен факт обаче е, че сме свикнали да подкрепяме отбора си във всяка ситуация.

Тази статия ще има само един герой и това ще е Лоран Косиелни. Играчът на крайностите. Него или го харесваш много, или предпочиташ да прави компания на Алмуния. Но в мача на „Крейвън Котидж” този играч показа, че има уменията, нагласата и сърцето да играе на най-високо ниво.

Още с раждането си Косиелни вади късмет. Той се ражда в Тюл само около 41 години след клането в този град, което е извършено срещу цивилното население от войници на Вафен-СС, част от 2-ра СС дивизия Дас Райх. Този факт му дава сравнително добър старт, което определено не може да се каже за всеки тюлчанин.

Това, което на мен лично ми харесва в играта на Косиелни, е неговата директност. Той бе еднакво уверен както когато реализира попадението срещу Фулъм, така и след онази грешка срещу Бирмингам, когато не се разбра с Шчезни и това може би ни коства Карлинг Къп. На много хора това сравнение може да им се стори комично или изказано със скрита ехидност, но това далеч не е така. Моето мнение е, че Косиелни е играч, който притежава голяма психическа издръжливост, което би следвало да е неизменен компонент от арсенала на един централен защитник. За жалост в нашия отбор нещата не стоят точно така. Нито Джуру, а още по-малко Скилачи притежават подобно качество. За жалост това са хората, които трябва да поемат отговорността, когато Косиелни, Мертезакер или Вермален са контузени. Или пък когато съдбата реши да ни лиши от четиримата ни бекове.

За своите 185 см френският защитник показва изключително добра работа във въздуха, което си пролича и в последния ни мач. Той има бърза мисъл и много добре е овладял изкуството да атакува топката на скорост.

Да успееш да изкачиш стръмна стълбица от второто ниво във френския футбол до титулярно място в Арсенал безспорно е постижение, което е достойно за уважение. Когато обаче успееш да направиш това за 12 месеца, това вече е нещо специално.

Специален – именно това е думата, която най-точно описва стила на играча. Той е енергичен, безкомпромисен и агресивен. Разчита еднакво както на краката, така и на главата си. Определено не се съобразява с класата на нападателя, който трябва да опазва и когато сметне за необходимо, играе на ръба на грубостта срещу съперниците си. Именно това му качество му носи червен картон през сезон 2009-10, когато той извършва нерегламентирана интервенция срещу Маруан Шамак, който по онова време играеше още за Бордо.

Стремглавото изкачване в професионалния футбол обаче не завърта главата на Косиелни и той остава здраво стъпил на земята. В едно интервю той споделя, че за него е огромна чест да играе за Арсенал, но казва и че все още не се е доказал в големия футбол. За него всяко излизане на терена е сбъдната мечта.

Именно тази страст към футбола започна да потъва някъде в океана на меркантилните изисквания на играчи като марсилската почистваща система за пейки на Манчестър Сити.

Може ли Косиелни да води отбраната на Арсенал? Моят отговор е да, но трябва да се получи добра сработка с Вермален. Далеч съм от мисълта, че тряба да излючваме от уравнението играч като Пер Мертезакер. За неговия трансфер се радвах най-много, но защо пък да не се заформи една солидна конкуренция между Мертезакер и Косиелни за мястото до Вермален?

Време е за малко портретна характеристика. Косиелни някак си наподобява с упоритостта си две емблематични фигури, а именно сръбския княз Радослав Вишеславлиевич, който по неведоми пътища се оказва син на Вишеслав, който пък е родоначалник на династията на Властимировичите, и царя на Коринт – Сизиф.

Тези на пръв поглед маловажни исторически препратки всъщност са пример за трудоспособност, понякога напразна, и отдаденост на каузата.

Чисто визуално Косиелни ми напомня малко на Дмитрий Александрович Переяславски, но без брадата.

В крайна сметка това е образ на един герой, макар словата ми да звучат високопарно –  Косиелни бе герой в мача срещу Фулъм. Дори само за онзи мач играчът заслужава уважение. В един филм се казва, че героите не се раждат, а се създават, а какъв по-добър пример за създаване на герой от 12-месечния скок във времето на французина.

Заготовката за герой е сформирана, сега просто е нужно Венгер да извлече нужните качества от играча и да ги остави да се втвърдят. Кой знае, след време същата тази отливка може да застане до другите статуи, които гордо стоят пред „Емирейтс”.

Сивите кардинали в Арсенал

Здравейте, приятели!

След вчерашната победа на Арсенал над Норич и поредното зашеметяващо представяне на Ван Перси се замислих и си зададох един въпрос – колко всъщност е важен холандецът за отбора ни и можем ли да се справим и без него?

Първосигналният отговор на този въпрос, разбира се, е не и безспорно той ще има своите доводи, но аз смятам, че не само топстрелецът ни демонстрира страхотна форма, но и още няколко играчи, на които ще обърна внимание сега.

Ако разагледаме последните голове на Ван Перси, ще видим, че немалка част от тях са след страхотни извеждащи подавания на негови съотборници.

Номер 1: Тио Уолкът

Вчерашното подаване на Тио към Перси бе поредното доказателството, че между двамата се е оформило страхотно атакуващо дуо. В DVD-то си „Робин ван Перси 100 гола” холандецът споделя, че една от основните причини да отбележи тези 100 гола за Арсенал е именно Тио Уолкът. Може би сега англичанинът започва да демонстрира и последното липсващо парченце от пъзела, който ще го направи футболист от световна класа, а именно постоянството. Неоспорим факт е, че и в миналото Тио е правил страхотни мачове, но проблемът тогава бе, че той трудно задържаше високото ниво на футбол за дълго време. Тогава дали младостта, дали контузиите му пречеха да показава това, на което е способен в два или повече последователни мача. По това време му излезе и име на футболист, който разчита единствено на бързината си, и се говореше, че той нямал други футболни достойнства. Тези хора обаче забравяха на колко години е той.

Не всеки играч може да е Меси, Фабрегас или Рууни, които от ранна младежка възраст показваха игра от световна класа. Уолкът е по-различен играч. Той е от типичните момчета на Венгер, които са подготвяни и налагани дълго и с времето развиват и демонстрират качествата, които като че ли единствено френският специалист е бил способен да види. Сега Тио показва самоувереност както преди последното подаване в атаката, така и в завършващата фаза, когато му се отдаде възможност да стреля към противниковата врата.

Развитието на Тио през този сезон наистина е голямо. Това може да се дължи и на качилия се на експресния влак за титулярно място Алекс Окслейд-Чембърлейн, който не спира да впечатлява с играта си. Тио Уолкът, от своя страна, най-добре знае, че Венгер е готов във всеки момент да даде шанс на млад играч за изява, и може би това е бил един от генераторите за добрата игра на крилото. В крайна сметка кокуренцията в един отбор е белег за неговата класа, така че ние като фенове само можем да се раздваме, когато двама или повече играчи се борят за титулярното място в тима.

Номер 2: Жервиньо

Жервиньо лично за мен все още е една от загадките в нашия отбор през този сезон. Той е способен както да направи самостоятелен пробив и да реализира красиво попадение, така и да изпусне 100%-во положение пред противниковата врата. Но той е играчът от летните покупки, който демонстрира най-голямо развитие и промяна в играта си. В първите мачове си личеше неговата натрапчива егоистичност, което никога не е било толерирано в Арсенал. Аз лично не се съмнявах, че Венгер ще обърне внимание на този факт, и резултатите не закъсняха. В последните мачове Жервеньо сякаш претърпя катарзис и започна да раздава страхотни подавания, които извеждат на голова позиция най-често Ван Перси, разбира се. Към атакуващото дуо Перси-Уолкът сега се добави и още едно острие, което, от своя страна, допринася с добро задържане на топката, страхотна визия за развитието на атаките, а и с голове. Самият Джордж Греъм сподели, че според него Жервиньо се е вписал идеално в играта на лондончани и че е впечатлен от качествата на този футболист. Със застаряващия вече Росицки и с енигмата Аршавин полузащитата на Арсенал определено се нуждаеше от някаква промяна, а Жервиньо се оказа като глътка свеж въздух за „артилеристите” в средата на терена.

Номер 3: Аарън Рамзи

След чудовищната контузия, с която се пребори Рамзи, сега младежът изглежда напълно готов да замести бившия капитан на Арсенал Фабрегас. С всеки изминал мач Рамзи демонстрира борбеност и желание, което му помага да бъде изключително деен в атаките на отбора си. Погледът върху играта никога не му е липсвал, но преди време той не можеше да реализира идеите си, сякаш виждането му за играта и техническите му умения не бяха на едно ниво. През този сезон уелсецът получи така мечтаното титулярно място, а като допълнение – и партньор като Артета (играч, който е видял всичко във Висшата лига). Рамзи все по-често започна да изпраща страхотни извеждащи подавания към атакуващата тройка, но и пое отговорността да разпределя топката в центъра на терена. Това е един от най-важните компоненти, около които Венгер гради играта на целия отбор. Аарън се явява връзката между двете крила, но и между изнасянето на топката от задни позиции към Артета, както и връзка между централната линия и Ван Перси. По мое лично мнение Рамзи в момента е заел най-отговорния пост в целия отбор, което автоматично го прави и може би един от най-важните играчи за тима. Той върши изключително много „мръсна работа”, която на пръв поглед не изглежда значима, но всъщност е онази градивна частица, която позволява атаките на Арсенал да се развиват толкова бързо.

Към края искам да обърна внимание и на проблемите, които отборът изпитва по бековете. Там са контузени играчи като Саня, Дженкинсън и Гибс, които активно могат да подпомагат отбора както в дефанзивен, така и в офанзивен план. Засега на левия бек Андре Сантос се справя добре, но той определено изпитва проблеми, когато срещу него излезе бърз футболист. На десния бек нещата са много по-зле, защото сега игреч като Кошчелни се налага да изпълнява тази функция, а неговите включвания в атаката на отбора са сведени до минимум. Това безспорно е един проблем, който се надявам в най-скоро време да намери своето решение със завръщането на един или двама от контузените защитници.

В заключение бих казал, че Робин ван Перси изпълнява ролята на стрелата, която пронизва целта, но все пак някой трябва и да опъва тетивата.

Can we play you every week?!?

Петорни поздрави, фенове на Арсенал.

Съботният следобед бе наистина специален за нас! Много хора споделят мнението, че нищо в играта на Арсенал не е предвещавало резултата, който постигнахме срещу Челси. Е, според мен момчетата на Венгер са най-опасни, когато са подценявани и когато са в тежък период.

Стартовият състав не изненада с много и Венгер излезе с всички налични средства срещу „любителите на рублите”. Арсенал още в първите минути загатна, че не е излязъл просто за почетна загуба и две отлични подавания на Уолкът намериха първо Жервиньо, а после и Ван Перси. И двете положения бяха изпуснати, но според мен те бяха изключително важен фактор в мача. Те показаха, че Арсенал е започнал да израства. Както в повечето наши мачове, когато пропуснем 100% положение, ни се вкарва гол. Е, така стана и сега, и то голът бе от един от най-неприятните ми персонажи, а именно Лампард. Радостта на „сините” сякаш бе извадена от хореография на Лариса Полонская (ръководител на чукотско-ескимоски ансамбъл).

Тази радост не продължи дълго, топът гръмна за първи път. Ван Перси направи първата крачка към хеттрика си в този мач и върна равенството в мача.

През цялото първо полувреме играхме много стабилно, но в последните минути на тази част отново отбраната на отбора ни се пропука и още една неприятна персона записа името си сред реализаторите – Джон Тери. Каквото и да се каже за този футболист, ще е малко или много – зависи от това, дали в отрицателно или положително русло ще започна коментара си. И точно тук аз си помислих, че някой садист е завъртял лентата на кинематографа на Леон Були и е пуснал онзи филм на ужасите, в който много често Арсенал играе главната роля. След много по-добрата игра на нашите момчета отборът губеше с 2:1.

Червеният цвят е цветът на планетата Марс, цветът, който се отнася до човешката воля. Това е цветът на смелите и силните хора. Това е според народните поверия. Аз не съм най-страстният им привърженик, но в този мач пребагрените в червено футболисти показаха именно тези качества. След почивката те излязоха двойно по-мотивирани и готови за битка. И изравняването дойде от неочаквана дестинация. Андре Сантос пробяга покрай защита на Челси, сякаш тича по моста Октавиу Фриаш в родния си Сао Пауло, и със завиден за ляв защитник удар изравни резултата.

Последваха минути на еуфория, а докато тя утихне, Уолкът загатна за страхотната си класа. Тръгна от дясното крило, навлезе към наказателното поле на противника и въпреки че бе спънат, той стана и надбяга 5-6 свои „батковци”, за да прониже целта за 3:2.

До тук всичко бе страхотно в мача. Гостуващите фенове често надвикваха колегите си от „Стамфорд Бридж”, а футболистите на терена усещаха тази подкрепа. На 2017 км от Лондон и ние, българските привърженици на Арсенал, подкрепяхме отбора и със стиснати до краен предел палци чакахме последния съдийски сигнал. Но както казва изиграният от Мичу Месарос герой Гордън Шамуей или просто АЛФ – „Нищо не е свършило, докато не свърши”.

В 80-та минута Хуан Мата реши да тества за пореден път издръжливостта на нервите ни и реализира безспорно красив гол, който изравни резултата за 3:3. Играчът изрази радостта си бурно и прикани съотборниците си да побързат, за да имат време за пълен обрат. Това, което не знаеше, бе, че бързането ще им осигури още два „парцала” във вратата.

Последвалият гол на Ван Перси бе забележителен с невероятното отиграване на Великия капитан на Челси Джон Тери. След върната назад топка Тери се опита да изпълни стъпката „Батман тандю встрани” от балета „Змей и Яна” от 1937 г., но опитът му бе неуспешен и холандският ни нападател се озова очи в очи с Чех, премина го с лекота и реализира второто си попадение в мача.

Нервите бяха опънати до 91-та минута, когато Перси се сети, че е обещал на детето си подарък топка и вместо да ходи до магазина, реши да вземе тази от мача като заформи и своя хеттрик.

В крайна сметка Арсенал постигна една страхотна победа. Отборът доказа, че когато играе своята игра, милионите нямат значение, че когато се остави достатъчно време на Венгер за работа, всичко може да се постигне. Сега обаче както отборът, така и феновете не трябва да изпадат в неистова еуфория, а да се съсредоточат в следващия мач, защото има още много работа за вършене. Първата голяма стъпка обаче е направена.

Rockin’ Robin

На 16 октомври 1793 Мария-Антоанета е гилотинирана в Париж, през 1840 на този ден Нова Зеландия става британска колония, също на тази дата, но през 1854 е роден Оскар Уайлд, а през 1923 е основана компанията Уолт Дисни. На този ден през 2011 г. критиците на Робин ван Перси получиха звучен шамар. В този ден феновете на Арсенал по цял свят разбраха, че ротердамецът е готов да поведе отбора си към по-светли дни. Преди два дни юношата на Екселсиор „удари по масата” и отказа да се предаде пред отбора на Съндърланд. След като даде преднина на „артилеристите” още в първите секунди на мача, Ван Перси реши и да завърши деня класно и със запазената си марка от пряк свободен удар отказа да позволи „черна котка” да мине пътя на Арсенал.

Както обикновенно се случва, бивш играч на „топчиите” ни вгорчи живота. Себ Ларсон не пропусна възможността да се разпише срещу бившия си отбор, като с това попадение той донесе равенство в резултата за своя тим.

188-сантиметровият холандски магьосник обаче бе скрил още един заек в шапката си и го извади точно на време. С гаснещи надежди гледахме как любимият отбор се насочва към поредно разочароващо равенство, но в 83-та минута Ван Перси показа, че е от играчите, на които не им е нужна втора покана, за да решат дадена среща.

Много хора скочиха срещу капитана, когато той изпусна дузпа в онзи злощастен мач срещу Манчестър Юнайтед. Но дали този гол би обърнал невиждания късмет на „червените дяволи”? Колко често се вижда един отбор да реализира над 90% от възможностите си за попадение? В онзи двубой сякаш всичко се получаваше за Юнайтед и всеки един изстрел предвещаваше нова промяна на светлинното табло. Да, безспорно Перси не трябваше да пропуска онази дузпа, но пороят от критики към него след тази среща също не бе справедлив. Много хора заговориха, че той не се раздава за отбора, но очите на нападателя след второто попадение срещу Съндърланд говореха друго. Този поглед изразяваше както неописуема радост, така и ярост, гордост и увереност.

Данте Алигиери е написал „Следвай своя път и нека хоратa си говорят каквото си искат”. Робин следвай своя път, а хората нека си говорят. За мен Арсенал вече има истински капитан. Не капитан, който иска да напусне отбора, не капитан, на когото лентата му е поверена заради реализаторските му умения, а капитан, който е готов да се бори за победата до последната секунда на всеки мач. Това искахме феновете на Арсенал. Това исках аз. Независимо че преминаваме през много труден период, точно в тези моменти се виждат истинските характери.

Ах, колко жалко, че Уилшър не може сега да бъде на терена. Той безспорно щеше да бъде един от стълбовете в отбора, един от онези играчи, които щеше да пробяга още един метрър, когато тялото му започне да се предава. Такива футболисти ни трябват на нас. В последно време започнах да си изграждам мнение, че Жервиньо много прилича на Аршавин. Не виждам в него пламъка на желанието за борба. От него струи желание за самоизява, което много често вреди на отбора. Наскоро четох едно интервю на Аршавин, че феновете на Арсенал трябва да очакват повече от него и че той във всеки мач се е раздавал до последно, но все нещо му пречело да блесне. Е, ако трябва да отговоря на тези думи, бих казал следното: ние, феновете на Арсенал, наистина очакваме повече от руснака. Искаме да видим онова удоволствие от играта, което показа в онзи знаменит за него мач с Ливърпул. Но доказателствата ги искаме на терена, а не в сутрешната преса.

И ако се върнем на онази дата – 16 октомври, то бих искал да завърша с думите на Шекспир „Стремете се към съвършенство и без това няма да го постигнете”, но в мача срещу Съндърланд дори само за два часа Робин ван Перси се доближи до съвършенството и го докосна.

Нагоре