Author Archive

„Довечера в 6 ще ги смачкаме!!!“

Здравейте, приятели,

Гръмкото заглавие може би малко ще ви подведе, тъй като не мисля, че довечера ще смачкаме Юнайтед, но то е цитат на един юнак, който сутринта сериозно ми повдигна духа, и някакси ми се прииска да споделя и на вас, може би ще подейства по същия начин J

Отивам си аз сутринта до магазина, да си купя закуска, малко бири и други стандартни неща, като съм окичен с фланелката на Джаки и вече тотално съм на вълна мача, като в главата си от няколко дни прехвърлям какви ли не сценарии, вярвам, че доста от вас ме разбират :D След като вече съм си платил и излизам от магазина с тъжната мисъл, че до мача остават цели 6 часа, изведнъж чувам „Довечера в 6 ще ги смачкаме!”.  Повдигнах глава и видях един леко възрастен мъж с усмивка до уши и свит юмрук, който искрено се радваше на фланелката ми. Е, и на моята уста цъфна една усмивка, която не мога да сваля и в момента, в който пиша този текст J

Позитивизмът на този непознат ми повдигна духа адски много и ми донесе искрено вълнение, което почти изтри горчивите чувства от всичките тези анализи от множество специалисти, наши и чужди фенове, че дори и легенди на The Arsenal, в които се говори как едва ли не ще ни смачкат. Ето защо я споделих с вас и искам да ви напомня, че футболът е емоция и вълнение, защото доста хора явно го забравят. Да не мислите, че феновете на средняшките или дори откровено слабите отбори всеки път си мислят как ще ги загубят катастрофално, кършат пръсти и се оплакват? Напротив, те с трепет и надежда очакват всеки мач на отбора си, особено срещу най-големите съперници, подкрепят тима си и не навеждат глава в трудните моменти. Затова недейте да мислите колко гола ще ни вкарат Шрек и компания, как имаме липсващи играчи, как съставът ни е къс. Насладете са на мача на любимия си отбор, подкрепете го и дори да загубим, светът не е свършил, ще има още много мачове, много победи и загуби, много върхове и спадове. Защото това е футболът.

Long live the Arsenal!

Здравейте, малко по-щастливи от вчера на обяд фенове на Арсенал!

След отвратително напрегнатото лято и начало на сезона най-накрая малко повече спокойствие и оптимизъм след вчерашния мач с Удинезе и класирането за Шампионската лига за 14 пореден път. Честно казано, нямам намерение да изпадам в луда радост заради спечелена квалификация за откровено чекиджийски турнир, който не обичам особено, но в крайна сметка е хубаво, че победихме в този мач, най-вече заради атмосферата в отбора и влиянието на въпросното класиране върху евентуалните сделки, които ще се опитаме да направим до края на трансферния прозорец.

За мача само ще кажа, че ми харесаха старанието и отношението на мъжете на терена и мисля, че това е напълно достатъчно. Няма да се впускам в анализи и коментари за самия двубой, защото ми се струва излишно. По-скоро ми се иска да кажа две думи за цялата помия, която се изливаше, и за откровените тъпотии, които се говореха за това как вече Арсенал е средняшки отбор, как не сме същите и прочие тъпотии от собствените ни фенове.

Да, истина е, че си тръгнаха двама много силни играчи и че очевидно не действахме по най-добрия начин на трансферния прозорец, но да се говорят подобни неща в началото на сезона, когато трансферният прозорец още не е затворил, е пълно безумие. Все още имаме страхотни играчи, все още имаме един от най-добрите мениджъри и все още сме The Arsenal, мамка му! Затова спрете да пригласяте на бандата малоумни журналисти, представителите на футболната общественост в Англия и дразнещите фенове на други отбори , за които сме едва ли не свършени още преди да е почнал сезона, и застанете зад клуба – подкрепете играчите и мениджъра и престанете с глупостите.

PS – Войчех!!!!

51:49

Светозар Стойчев (zacky)

Връщайки календара с една година назад, ще се опитам да направя някои съпоставки между състава, формата и временното класиране на сегашния Арсенал и отбора преди една година, като на тази база ще дам и своята абсолютно пристрастна прогноза за шансовете ни да триумфираме с шампионската титла през май.

На първо място би било интересно да се спомене, че в началото на февруари 2010г. при 24 изиграни мача от първенството, Арсенал е спечелил 49 точки, при абсолютно еднакъв брой победи, равенства и загуби, колкото са те в момента, а именно 15 победи, 4 равенства и 5 загуби. Головата разлика през 2010 е + 32 (60/28), а сега + 27 (50/23). Добро впечатление правят по-малкото допуснати голове през настоящата кампания, като тенденцията за стабилизиране на защитата е особено отчетлива от началото на новата година – един допуснат (100% нередовен) гол в 5 мача. Важно е да се има предвид, че до този етап на сезона през 2010 г., защитата ни е действала с титулярните си централни бранители Галас и Вермален, докато през настоящия сезон Вермален е изиграл едва три мача, последният от които в началото на м. Септември. Най-добрата защита до момента (тази на Челси) е допуснала само два гола по-малко. Предвид предстоящото завръщане на Вермален и добрия синхрон между действащите основни изпълнители в ценралната зона – Джору и Кошчелни, можем да очакваме допълнително стабилизиране на играта ни в защита. Разбира се, трябва да отдадем заслуженото на силното представяне на Саня, на очевидното подобрение в играта на Клиши през последните седмици и най-вече на новия титулярен страж Счезни, който компенсира липсата на опит с впечатляващо спокойствие и достатъчно авторитетни намеси, за да не допусне (редовен) гол в три поредни мача от първенството. За да сме коректни, трябва да отличим и доброто представяне на Фабиански, преди да се контузи. За съжаление, той ще пропусне остатъка от сезона, но ако трябва да съпоставим качеството на двойката Счезни – Алмуния с Алмуния – Фабиански от миналата година, поне аз смятам, че в момента вратарският пост се намира в по-сигурни ръце. Не на последно място е редно да отчетем и цялостното подобряване в синхрона, баланса и взаимодействието между линиите на защитата, центъра и нападението. С оглед на традиционно силната и разнообразна игра на отбора в атака можем да очакваме по-малкото отбелязани до момента голове да бъдат наваксани в предстоящите кръгове срещу по-неподготвените защити на отбори като Нюкясъл, Улвърхяптън, Уест Бромич и Блекпул.

Към същия момент през миналата година класирането на отборите, борещи се за титлата, е както следва:

1. Челси – 55 точки
2. Ман Юнайтед – 53 точки
3. Арсенал – 49 точки

Прави впечатление сходната дистанция от първия в класирането, но за разлика от тогава, в момента Арсенал е втори с аванс от 5 точки пред четвъртия Челси, с разменени домакински победи за двата отбора в директните мачове помежду им (следващият 25-ти кръг през миналия сезон ни поднесе загуба като гост с 0:2 от бъдещия шампион).

До края на първенството през миналата година Арсенал имаше да изиграе следните мачове:

Домакин (7): Ливърпул, Съндърланд, Бърнли, Уест Хям, Улвърхямтън, Ман Сити и Фулъм
Гост (7): Челси, Стоук Сити, Хъл Сити, Бирмингам Сити, тотнъм, Уигън и Блекбърн

До края на настоящия сезон на Арсенал предстоят следните срещи в Премиършип:

Домакин (7): Улвърхямптън, Стоук Сити, Съндърланд, Блекбърн, Ливърпул, Ман Юнайтед и Астън Вила
Гост (7): Нюкясъл Юнайтед, Уест Бромич, Блекпул, Болтън, Стоук Сити, Фулъм и тотнъм

Сравнявайки програмата до края на сезона през миналата и настоящата година, поне според мен, и в двата случая имаме сходен, относително благоприятен график за пролетния полусезон, съпоставен от една страна с изиграните до момента срещи и от друга – с програмата на преките ни съперници за титлата. Липсата на преки двубои с изоставащия за момента и подсилен с нови попълнения Челси е предимство. При сегашната ни позиция в класирането можем да отчетем като предимство и домакинския ни мач с водача Ман Ю, който най-вероятно ще има значението на six-pointer (т.е. мач, в който на практика се печелят/губят не 3, а 6 точки).

Въпреки неубедителните си представяния далеч от дома водачът във временото класиране и основен претендент за титлата Ман Ю продължава да е непобеден в мачовете за първенството от началото на сезона до момента. Носейки определна доза самочувствие, този факт, в комбинация с големия опит на отбора, (а защо не и с някои може би случайни съдийски грешки) придава собствена сила и позитивна енергия в представянето на Червените дяволи, осигурявайки им изгодна позиция преди решаващите срещи до края на първенството. От друга, положителна за нас, светлина, Юнайтед продължава да не намира верния ритъм в представянето си като гост, дори срещу далеч по-непретенциозни съперници от тези, които го очакват през следващите кръгове. Собственият ни горчив опит показва, че понякога прекъсването на дълга серия без загуба води до сериозни и трудно преодолими сривове в представянето на сваления от пиадестал довчерашен победител. Независимо от горните оценки и предположения или това долкото са обосновани, едно нещо е абсолютно сигурно – двата ни основни съперника за титлата ще загубят общо 6, 7 или 8 точки в двата преки сблъсъка помежду си. Имайки предвид новия импулс в играта на Челси, не би било голяма изненада, ако половината или по-голямата част от тези точки бъдат загубени от Ман Ю. Към този момент Ман Сити все още продължава да бъде определян като четвърти претендент за титлата, но, поне според мен, огормният потенциал на небесносините няма да бъде реализиран през настоящия сезон. До момента Сити е спечелил 5 от възможни 12 точки срещу преките си съперници, като на отбора предстоят тежки гостувания на Ман Ю и Челси. Това също би могло да донесе определено предимство на Арсенал.

Извън оставащите 14 срещи от първенството до края на сезон 2009/2010 отборът изигра още 4 мача от ШЛ – разменени гостувания на Порто и Барселона. Арсенал напусна турнира с наведена глава при общ резултат 6:3 от двата мача срещу испанския гранд, но разочарованието сякаш не беше свързано толкова с представянето ни, колкото с факта, че в двата мача загубихме Фабрегас и Галас до края на сезона, а също и Аршавин за повече от месец. На практика отборът бе осакатен за най-важната част от сезона, което предреши провала ни в Премиършип. Не трябва да забравяме, че освен без Фабрегас, Галас и Аршавин, завършихме сезона без Вермален (като това означаваше че защитата ни се крепеше на уморените плещи на Сол Кембъл и негодника Силвестре), в комбинация с „контузията” на нестабилния титулярен страж Алмуния, заместен от абсолютно неадекватния по това време Фабиански. Отсъствието на Ван Перси през сезона продължи повече от 4 месеца, като за наше огромно съжаление, впечатляващото му завръщане в края на мача с тотнъм през април бе твърде закъсняло, за да промени вече непредотвратимия пореден провал в края на сезона. Липсваше Аарън Рамзи (ако някой е забравил, имаме и такъв играч, доста качествен при това, преди да бъде осакатен в град Стоук през февруари). Нямаше ги Уилшър и Счезни. Не ни достигнаха 12 точки, за да сме шампиони. Не са никак малко, разбира се, но за мен това, което наистина не ни достигна, бяха контузените ни играчи. И като стана дума за нашите проблеми с персонала, редно е все пак да напомним, че шампионите Челси нямаха дългосрочно отсъстващи титулярни футболисти, с изключение на Есиен, който все пак се завърна преди решителните мачове в края на сезона, а единственият ключов играч, който липсваше на Ман Ю в последните кръгове, бе Уейн Рууни и между другото, представянето им буквално се срина, след като го загубиха през април.

Извън програмата във Висшата лига, през настояшия сезон отборът ще изиграе 4 сигурни мача – финал за Карлинг Къп срещу Бирмингам, 2 мача от 1/8-финалната фаза на ШЛ срещу Барселона и мач от петия кръг на ФА Къп срещу лондонския Лейтън Ориент. Какво могат да ни донесат тези срещи е въпрос на предположения и свободни интерпретации. Според мен, с оглед на всичко показано до момента, Арсенал, дори и само за да прекрати непрестанното натякване за липсата на медали, няма да пропусне шанса за спечелване на първия си трофей за сезона още в края на настоящия месец. Разбира се, нищо не е сигурно, но вероятността е много голяма. Следващият пети кръг от турнира за ФА Къп ни изправя срещу, на пръв поглед, слаб и непретенциозен съперник в лицето на Лейтън Ориент. Мисля, че историята на прогреса ни в турнирите за местните купи през настоящия сезон ясно показва, че всеки отбор, срещу който се изправяме, играе на предела на възможностите си и това, в съчетание с определено подценяване на съперника от наша страна, може да доведе до сериозни неприятности. Не мога да не спомена и факта, че за трети път през този сезон изготвянето на графика за мачовете от местните купи ни поставя в неизгодната позиция да играем два мача в рамките на три дни. Не ми е известно друг отбор от Премиершип да може да се „похвали” с подобна програма. Класирането ни на 1/4 финал едва ли може да бъде поставено под съмнение дори и от най-черногледите привърженици. Остава да се надяваме, че няма да се наложи да платим за преминаването напред с цената на преиграване или на нови заети легла в лазарета. Оттам-нататък, при отчитане на жребия за четвъртфиналите и състоянието на отбора през март, Арсенал запазва всички шансове да се бори с оставащите седем отбора от елита (ако няма мега изненади) за спечелването на еднинадесетата си купа на Футболната асоциация. Стигаме и до мача с Каталунското племе. За разлика от мнозина, лично аз, в никакъв случай не смятам, че преодоляването на Барса е невъзможно. Разбира се, испанците са тотален фаворит за спечелване на турнира и с оглед на моментната им форма няма как да е иначе. Неблагоприятно за нас се оказва отсътвието в първия мач на наказания Саня и на контузения Насри и това е твърде жалко, при положение че, поне според мен, резултатът от мача в Лондон ще има ключово значение за шансовете ни като цяло. Остава да видим какво ще се случи. Смятам, че бихме могли да извлечем позитиви, независимо от крайния изход, особено ако успеем да се противопоставим сериозно на испанските ни съперници. Преодоляването на клуб от ранга на Барса би ни заредило с много допълнителна увереност и самочувствие, макар че в никакъв случай не би ни превърнало в новия фаворит за спечелване на турнира. Твърде често подобни турнири се печелят от най-прагматичния и добре защитаващ се отбор. Ако не беше така не Милан, а Барса щяха да са печелили ШЛ (КЕШ) седем пъти. Ако се случи така, че отпаднем от турнира, това би ни дало възможност да се съсредоточим върху представянето си в първенството.

И така какви са шансовете ни да бъдем шампион на Англия през този сезон? Аз бих казал 51:49 % . 51 % заради безспорното качество на сегашния ни отбор, добрата серия в която се намираме и програмата до края на сезона. За това, че сме с една година по-зрели и по-гладни за успехи. Заради формата на Фабрегас и Ван Перси, заради Джак Уилшър и завръщащия се Вермален, заради новия шеф във вратарското ни поле. Ние имаме лидери и сме готови да се борим! Останалите 49 %… Е, тях няма да ги анализирам wink.gif

Светлината в края на тунела става все по-ясна

Здравейте, привърженици на Арсенал,

Както всички очаквахме, нашите момчета успяха да се класират за финала за Карлинг къп след победа с 3:0 над Ипсуич. Общо взето, мачът беше доста нервен до гола на Бентнер, макар че създадохме някои добри положения, но в крайна сметка, всичко е добре, когато завършва добре. Сериозната разлика в класите си каза думата и заслужено сме на финал, като единственото неприятно нещо е контузията на Саня, която за радост се оказа достатъчно лека.

Най-радостното е, че този мач беше поредната стъпка към края на очакването за трофей. Изказванията на Джаки Уилшър от днес го показват доста ясно – колкото и да се е обезценила купата на Лигата, тя би могла да даде необходимото самочувствие на момчетата за нещо повече. Увереността и спокойствието, което би могла да донесе, биха били ключови на другите фронтове.

Съперник във финала ще ни бъде отборът на Бирмингам, който победи в другия полуфинал Уест Хем след продължения. Честно казано, аз нямах предпочитания, тъй като и двата състава са изключително корави, особено за финал на Уембли, в който ще играят на върха на възможностите си, но и двата не са от нашата класа и сме фаворит в мача. Може би все пак е по-добре, че няма да срещнем лондонските си съседи, защото те са прословути с характера си и със сигурност нямаше да е лесно.

В по-важния турнир – Премиършип, отново бяхме свидетели на съдийска тесла срещу съперник на основния ни конкурент за титлата Манчестър Юнайтед. Безстрашният и изключително симпатичен отбор на Блекпул показа, че не го е страх от никого и натисна лидера в класирането и дори успя да поведе с два гола през първата част. За съжаление, бе подмината 100%-ва дузпа през второто полувреме и момчетата на Иън Холуей загубиха мача си. Трябва да се отбележи, че Юнайтед наистина се постараха за успеха, но при 3:0 нещата щяха да са доста различни. Поредният труден мач, в който съдийството накланя везните в полза на лидера във Висшата лига. Явно ще трябва да се примирим с това и да се надяваме, че нашият клуб ще триумфира въпреки страничните фактори.

Това е от мен за днес, леко преживяване на остатъка от работната седмица :)

Пътят към Уембли или нещо повече?

Здравейте, фенове на Арсенал.

Тази седмица отново ще е посветена на двете английски купи – Карлинг и ФА, като довечера нашите момчета излизат в полуфинал реванш срещу Ипсуич с пасив от един гол.

Достигането ни до тази фаза и победата в преиграването срещу Лийдс за ФА означават, че Арсенал е единственият английски отбор, който все още не е отпаднал от нито един турнир от началото на сезона, като в добавка може да се каже, че сме в доста добра позиция и за титлата в Премиършип. Общо взето, това е отговорът на въпроса, който всички сме си задавали последните няколко сезона: „Какво би станало, ако имаме късмет с контузиите и повечето ни играчи са здрави?“ Макар че имаме някои травми, този сезон нещата се движат доста добре и това се отразява както на широчината на състава, така и на основната ни единайсеторка, която може да разчита на повечето си лидери почти във всеки двубой. От друга страна, не ми се иска да прекалявам с оптимизма, защото в мачовете срещу Уигън, Лийдс и Ипсуич ясно се видя, че въпросната широчина е малко измамна и когато повечето основни играчи не са на терена, техните заместници изпитват сериозни проблеми.

Именно затова се надявам единайсеторката довечера да включва поне 2-3 от играчите ни в много добра форма и си мисля, че Професора няма да рискува и ще пусне на терена няколко човека измежду Насри, Сонг, Уилшър или Фабрегас, за да може да настиснем съперника и да си решим мача още през първата част.

Всичко започна с Емиратс, а как ще завърши?

Предполагам, че момчетата от Испуич ще са изключително мотивирани, защото след победата им през първия мач те са близо до мечтата на всеки отбор извън Висшата лига – финал на Уембли. Това е един от онези моменти, за които фенове, играчи и въобще буквално цели градове живеят и както Васко написа в ревюто за първия мач, има някаква магия, която ги кара да са способни на чудеса и да надскачат възможностите си.

От друга страна, мотивацията на нашия отбор би трябвало да е не по-малка. Както до болка е повтаряно, именно този прекрасен шанс за спечелване на Купата на лигата може да е катализаторът, който да доведе до реализация на проекта на Арсен Венгер. Съвсем очевидно съставът на Арсенал в момента е страхотен, има много добри изпълнители – намери се вратар, дори двама, защитата се стабилизира дори без лидер като Вермален, халфовата линия по мое мнение е най-силна в лигата, а на върха имаме изключителния РВП, като неговият заместник Шамак вече показа, че също е страхотен играч. Това, което за момента липсва на този Арсенал, е самочувствието и увереността в собствените сили и донякъде опитът. Именно за това спечелването на Карлинг може да се окаже толкова важно – конкретният трофей може да не донесе кой знае каква радост на феновете, няма и защо, имайки предвид че се превърна във второразреден турнир, но победата тук може да доведе до нещо много по-голямо и значимо. Той може да се окаже последната добавка към този състав и да го изстреля към върха, за да спечели серия от значими отличия и да остави следата си в английския футбол и историята на клуба ни. Венгер го заслужава, хората, които са вярвали в него и в идеите му, го заслужават, играчите са достатъчно силни да го постигнат, остава да излязат и да вземат това, което им се полага.

А и все пак, Арсенал е печелил титлата в най-много различни десетилетия от отборите в Англия, а току що навлязохме в 2011 г, какво по-добро време да подобрим собствения си рекорд :)

Нагоре