Author Archive

3 points, please

Здравейте, приятели!

Както навярно сте забелязали, блогът не е особено редовен напоследък, което се дължи на нарастващите ангажименти на хората, които се занимават с него. Надяваме се да продължим да ви радваме с коментари и анализи на събитията около любимия Арсенал, въпреки че става все по-трудно. :)

Номер 1, въпреки загубения финал

Днес се изправяме срещу Съндърланд на нашия стадион, ден след като Венгер беше обявен за Мениджър на месеца. Предполагам, няма човек на когото да не е известно проклятието около тази награда. Надявам се да разбием прокобата, като вземем жизненоважните 3 точки срещу Съндърланд.

След като загубихме финала за Карлинг, очакванията на много хора са за тотален срив в близките седмици. Резултатът срещу Лейтън Ориент едва ли е показателен нито за това, че са прави, нито за обратното. Така че днес е моментът на истината. Нерядко сме пропускали да се възползваме от грешки на директните ни противници, и ако го направим отново сега, всичките приказки за промяна в характера и израстване ще излетят през прозореца.

„Черните котки“ не се представят никак добре навън срещу големите отбори, откакто биха Челси през ноември, което ни дава още по-голямо предимство. Доста вероятно е да получим гол, най-вероятно плод на работата на Гиан, но е и доста ключово да не получаваме първи гол в мача. Колкото и открито да се опитват да играят Съндърланд навън, едва ли биха рискували твърде много срещу отбор като нашия.

А в отсъствието на контузените ни футболисти – ван Перси, Фабрегас, Уолкът, а сега и Сонг, задачата не е толкова лесна. Не можем да противопоставим най-доброто, с което разполагаме, но същото може да се каже и за противника ни. Майкъл Търнър, Зенден и Катърмол са контузени при тях, като липсата на последното лице ни обнадеждава, че може да завършим мача без повече сериозни контузии.

Добре е да се помни цената на грешките

Със сигурност Арсенал ще трябва да внимава за контраатаки и при статичните положения, което прави концентрацията в защита основен фактор за изхода от мача. Кошелни вероятно няма да забрави скоро финала с Бирмингам, а и не трябва да го забравя. Срамът и чувството за вина могат да имат позитивен отглас, ако бъдат превърнати в енергия за победа. За мен Кошелни не е от хората, които ще загърбят всичкия положен труд досега, за да страдат за една единствена фатална грешка. Затова и очаквам да видим много старание от французина в стремежа към  „изкупление“.

Положителната новина днес е свързана със завръщането на Аарън Рамзи, който прекара известно време под наем в Кардиф и дори поиска да удължи престоя си там, докато възвърне най-добрата си форма, и в случай, че няма място за него в сметките на Венгер до края на сезона. Очевидно Арсен му е намерил място, щом върна уелсеца в отбора. Съвсем разбираемо е, на фона на всичките липси в състава ни.

Мосюто е оптимист и за психическото му възстановяване, като казва и че момчето няма да има проблемите на Едуардо. За мен е крайно време, някой от „жертвите“ на криворазбрания „английски футбол“ да се завърне в целия си блясък и да получи втори шанс за кариерата си.

Ако днес спечелим срещата си, можем спокойно да погледнем към двата мача, които ни интересуват най-много след днешния. Ливърпул срещу Ман Юнайтед на Анфийлд може да ни направи чудесен неделен подарък, ако мърсисайдци не са забравили как да използват омразата си към отбора на Фъргюсън. И, разбира се, срещата – реванш с Барселона, която неизбежно приближава. Но за нея, по-натам. :)

Сега ви пожелавам лек съботен следобед и победа на Арсенал, която може да ни приближи на един дъх разстояние от лидера в класирането – Манчестър Юнайтед.

EPIC!!!

Здравейте, горди гънъри!

Беше прекрасна вечер за всички фенове на Арсенал по света и особено за тези, които имахме късмета да я споделим с приятели от голямата червено-бяла армия.
Ще тръгна малко отдалече, преди да стигна до мача с Барса.
Когато говорим за промените в Арсенал, неизменно се сещаме за загубите – загубата на Хайбъри, загубите на ключови футболисти, загубите в мачове у дома и навън, и най-вече тези срещу Челси и Манчестър Юнайтед. Промяната не изглеждаше като нещо хубаво в очите на много хора и те отказваха да повярват на мъжката дума на Венгер, че всичко, което ни се случва, е за добро. Признавам си, че в началото на сезона нямах високи очаквания и смятах да наблюдавам събитията по-скоро с поглед към дългосрочния план. Причината беше, че, според мен, Венгер пое ужасен риск и сгреши, като не привлече вратар. Бях убедена, че Алмуния няма да ни поведе към светло бъдеще, а Фабиански не даваше повече поводи за вяра от колегата си. Вратарят за мене е основата на един отбор, неговата опора, всяка селекция започва от вратата и още там може да се види дали селекцията ще е успешна и какви ще са максималните й възможности. Нашият отбор можеше да се бори за топ място и вероятно щеше да се пребори за него, но турнирите с директна елиминация и цел като Висшата лига бяха твърде високи за състав без здрава опора между гредите. Рискът на Венгер доведе до неочаквания бум при Фабиански и очакваното, но изпреварило времето си издигане на Счезни до номер 1 на Арсенал. Всичко това, не без помощта на съдбата и контузията на Алмуния. Впоследствие се оказахме сериозен претендент за титлата, определяни от мнозина и за фаворит, предвид програмата на Юнайтед и настоящата ни форма. Дали си струваше рискът на Венгер? В дългосрочен план, със сигурност. Израстването на Счезни няма цена, реално подобен шанс едва ли щеше да получи скоро, ако бяхме привлекли относително млад и стабилен вратар. А той е бъдещето на Арсенал със своите скромни 19 години. Водила съм многократно спора дали е редно да се даде възможност на момчето и защитавах ревностно тезата, че е рядък характер, но не очаквах реалността да поднесе истински тест на вярата ми. В краткосрочен план обаче, рискът на Венгер лиши отбора от сигурност в началото на сезона и допуснахме глупави загуби на Емиратс, в които се откроиха не една и две грешки на испанския страж. Остават няколко месеца, докато разберем дали ще има значение за титлата.

По ирония на съдбата грешното решение на Венгер(по мое мнение) може да доведе до нещо прекрасно. Първите индикации за плодовете от промените в клуба видяхме във втората половина на сезона. Днес имаме две неща, които миналата година по същото време ни липсваха. Първото – целият си състав от здрави футболисти, с малки изключения, които летните ни трансфери покриват успешно засега. Второто – вяра в собствените възможности, самочувствие, характер. Арсенал е на път да стане завършен отбор, завършен шампион. Сега сме на път да постигнем много повече, отколкото някой е очаквал преди 9 месеца. И публиката ни го усеща – още една положителна промяна, която е свързана с всичко друго, което се случва в клуба. Говори се, че това е била най-силната подкрепа, откакто сме на Емиратс, и то преди да обърнем мача.

Точно това искахме да видим всички

Още в началото дори през телевизионния екран се усещаше, че публиката е настроена за голям двубой. Двубой, от който този стадион, клубът и феновете се нуждаеха и най-накрая, след 5-годишно чакане, се получи. Момчетата, публиката и мениджърът се обединиха във вярата си, че можем да победим и за първи път от 2006г. насам Емиратс изживя една наистина велика вечер. Играчите бяха страхотни и въпреки че Барселона игра на очакваното си много високо ниво, успяхме да се противопоставим по достоен начин и с огромно желание и много работа надвихме съперника.

There's only one Jacky Wilshere!

Всички момчета се представиха много добре, като особено силни бяха Джаки Уилшър и Лоран Кошелни и аз лично не мога да избера измежду двамата за играч на мача. Младият true gunner оказа яростна съпротива на Шави и Иниеста в центъра и беше в основата на почти всичките ни опасни атаки.Умението му да борави с топката под напрежение се развива все повече и повече и съчетано с огромното желание, страхотната визия и техника създават всички предпоставки момчето да стане наистина велик футболист. Другият ни герой беше един човек, който допреди 2 сезона играеше във втора лига на Франция, и както полушеговито се изказа някой по време на мача в Мърфис – това е почти аматьорско ниво, в сравнение с двубоите, в които участва сега. Огромното му израстване през сезона през последните две години като цяло доказват, че Лоран има страхотен талант и можем за пореден път да благодарим на Арсен Венгер, че го забеляза. Не могат да се пропуснат добрите думи и за младият Счезни, който за пореден път спаси всичко, което можеше, и командваше защитата прекрасно. Също така Робин ван Перси доказа, че е много добър импровизатор и е способен на нестандартни решения, които могат да решат всеки мач. Холандецът отбеляза от позиция, от която едва ли някой дори е очаквал да стреля, макар и не без помощта на лошото пласиране на Валдез, който е може би една от малкото леко разхлабени брънки във веригата на съперника ни.

Вторият гол обаче беше изцяло извън контрола на каталунския вратар, брилянта контра, много скорост и завършващ удар в типичен за Аршавин стил. Руснакът доскоро беше обект на напълно заслужени критики, но успя постепенно да върне формата си – първоначално започна да се старае повече и влага повече желание, а напоследък и магическото му докосване се завръща заедно със самочувствието му и това веднага се отрази на отбора. Дано задържи формата си така до края на сезона, като ключово за мен е да получава достатъчно почивка. Имайки предвид формата на Насри и Тио, ще е напълно резонно да разчитаме на него в повечето мачове в ролята на златна резерва.

Всички останали също заслужават добри думи за старанието и желанието си и макар че има какво да се желая, най-вече по отношение на сбърканите пасове в нашата половина и леките моменти на паника, можем да сме горди с момчетата. Дано подобрим представянето си на Камп Ноу, защото трудното тепърва предстои.
И все пак, нека се насладим на момента – победата над Барселона е поредният случай, в който разбиваме прокоба, която тегне над клуба. Този сезон прекършихме лошата серия срещу Челси, сега постигнахме и първата си победа над каталунците. Срещу тях се е изправяла далеч по-опитна и успешна версия на Арсенал, освен това настоящият им състав се твърди, че е най-добрият в историята на каталунците, състав, захранил сериозно националния отбор за Европейска и Световна титла. Не мисля да ставам част от масовата психоза и да твърдя, че са най-добрият отбор в света за всички времена, най-малкото защото съм гледала Непобедимите, а и защото подобни твърдения са преувеличени и излишни, за който и отбор да става дума. Важното е, че има и друга промяна в Арсенал, която се осъществява плавно в рамките на сезона, толкова плавно, че може би никой не я е усетил напълно още. Арсенал играе красив футбол, както и Барселона, но паралелите спират до тук. Ако ме питате за причината да обърнем мача и да победим испанците, за мен те са две: характерът и духът, които ни разграничават от миналогодишния ни отбор, и по-директния подход към мача. Арсен Венгер успя да се откаже от ината си и проумя, че ефективността е пряко отражение на директния футбол. Така победихме Челси, така победихме и Барселона. Барса се придвижват заедно, на близки разстояния един от друг, за да си създадат пространство, там където няма такова. Ние експлоатираме готовите пространства, като не се притесняваме да доставяме топката по въздух, да ползваме балонни подавания и да центираме повече. Наистина мисля, че стилът ни се разви заедно с отбора и „порасна“ заедно с него, което ще ни е от огромна полза, особено срещу по-добрите отбори.

Рано е да мислим за реванша, защото все пак Висшата лига е приоритет и там имаме най-големи шансове за успех, но ако Барселона искат да ни остранят, ще трябва да бъдат по-агресивни и по-директни от нас. Според мен, едва ли ще изневерят на стила си, с който се чувстват толкова комфортно, затова и съм оптимист за изхода от двата двубоя.

Robin BANG!!! Persie

Няма по-хубаво нещо от това да видиш доказателство за нещата, в които вярваш, дори да не си имал никакви съмнения. В момента имаме брилянтен състав от бойци, който никога не е изглеждал толкова силен. Имаме Вой Счезни, който ни кара да го обичаме все повече и повече с играта си, с железния си характер и с откритото си и налудничаво поведение и думи. Имаме Джуру и Кошелни, които са толкова различни като футболни качества, колкото са близки като смелост, кураж и твърдост. Имаме Джак Уилшър, за който ни завижда цяла Англия, и който е като изтъкан от ценностите и духа на Арсенал. Имаме Насри, който се превърна в уникален играч, доказвайки отново селекционерския гений на Венгер. И не на последно място имаме Робин ван Перси, който е още едно свидетелство за хубавите последици от вярата. Когато питаха Венгер за стохиляден път защо го държи в отбора предвид контузиите му, Професорът отговаряше просто: „За мен той е един от най-добрите играчи в света.“ И когато е здрав, това е самата истина.
Относно всички, които поставят под съмнение това дали заслужавахме победата – в момента никой не може да развали настроението ни. Разбира се, играчите на Барса не показаха класа, каквато нямат, и натръбиха навсякъде, че са заслужавали да бият, защото са създали опасности и са държали топката. Изпуснати положения, контрол над играта, загуба…звучи ли ви познато отнякъде? На всичкото отгоре успяха да се изложат за пореден път в 478 епизод от каталунската сълзлива продукция „Генетика“ и се опитаха да изкарат трансферa на капитана ни Сеск Фабрегас едва ли не кражба. Нямам намерение да си правя труда да пиша защо не е така, намирам го за излишно, иска ми се просто да кажа: „Fuck off, cunts” ! Знам, че някои от вас ги харесват заради футбола им, но не мисля, че е нужно да им отдаваме твърде голям респект, имайки предвид поведението им извън терена. Надявам се отново да пускат пръскачките след визитата ни на Камп Ноу.
Пожелавам ви да се насладите на седмицата след този емоционален, вълнуващ и незабравим мач. Момчетата ни направиха по-горди отвсякога и това е нещо, което никой не може да ни отнеме. :) И най-важното – messi is a midget, ooh messi is a midget, messi is a midget, Djourou’s giant man!

The Tie of the season

Ето че дойде денят, който всички очакваме със свито сърце, но и с прилична доза възбуда. Срещите ни с Барселона през годините рядко са ни оставяли с добри спомени, даже не би било крайно, ако кажа, че са ни донесли прилична доза страдание. Въпреки това не е имало случай, когато да сме се предали без бой. И то доста кървав бой. Имахме своите шансове и миналата година, дори със 7-те контузени титуляри, тогава късметът ни се усмихна в първия мач и ни обърна гръб напълно във втория. А всеки има нужда от късмет на Камп Ноу.

Малко ярост от капитана няма да е излишна

Тази година отново сме домакини в първата среща, което за мен е без особено значение в такива големи сблъсъци. Разбира се, ако направим добър резултат у дома, това е полезно. Но е полезно и ако удържим противника в неговата крепост. Положителното сравнение с миналата година е, че сега ни липсва само Вермален, а на негово място няма да видим вездесъщия магъосник Силвестре. Всички останали налични сили са налице, което ни дава възможността да се противопоставим напълно на Барса. Резултатите и представянето ни този сезон ни карат да мислим по-малко за евентуална загуба. Робин ван Перси вкарва като за световно (нещо, което можеше да е от полза на Холандия на Световното), Фабрегас дава брилянтни пасове, макар самият той да не е вкарвал гол от известно време. И нашите и неговите очаквания към него са високи, така че днес би бил чудесен ден да разгърне напълно потенциала си и да отметне обвиненията в колеблива форма. Естествено, други ключови фигури в отбора ни ще са централните защитници и Сонг. Ролята на бековете също не е малка, но очаквам Барселона да подходи по-директно към сблъсъка  с нас, както правят обикновено в повечето си мачове. Този сезон видях как на Барса им отне около 180 минути да отбележат гол срещу един отбор, който се защитаваше особено яростно и концентрирано. Отбор от ранга на Арсенал би трябвало с по-открита игра частично да може да възпроизведе подобно представяне. Много важен фактор ще е доколко можем да защитаваме резултат, защото за мен ще ги поведем на Емиратс, но въпросът, който ме плаши, е: дали ще е достатъчно? Ако мачът с Нюкасъл изплува в главите ви току-що, не забравяйте, че той не е показателен за способността ни да пазим резултат. Надявам се както на коректно съдийство, така и на това да излезем с толкова хора от мача, с колкото сме започнали. Джак Уилшър призова съотборниците си да играят „малко мръсно” срещу каталунците, което не знам доколко е добра идея, предвид деликатността на съдиите в европейските турнири.  От друга страна, макар и млад, Джак е отговорен и подобно изказване не значи непременно, че ще бъде изгонен до 5-ата минута.
Трудно ми е да коментирам в повече подробности неемоционалната страна на мача, след като едвам мигнах снощи. Каквито и стратегии и тактики да обсъждаме, всичко се свежда до две основни точки за изпълнение, които имаме тази вечер – престиж и отмъщение.
Да си най-добрият отбор в Англия(най-доброто първенство) никога не е достатъчно на света. И колкото и малко да ни пука за света, в някаква степен неудовлетвореността натежава. Арсенал заслужава да вземе този трофей и заслужава да го направи категорично, така че поне за кратко да затвори устите на футболната общественост и в частност медиите. Една лъжа – за импотентността ни в Европа, повторена многократно, надвисва като черен облак над клуба, над Венгер, над играчите, особено по-младите от тях. Така че престижът е особено важен в спорта и е от стратегическо значение за плановете ни за бъдещето. Няма да забравя думите на Арсен, че ще ни превърне в най-големия клуб в света и няма да спра да си ги повтарям в моментите, в които вярата е разклатена от реалността. Откакто започна транзитния период в клуба, не сме били по-близо до това да осъществим мечтата на Венгер, като донесем първата купа в новата история на Арсенал. Разбира се, всички се надяваме това да е Висшата лига, но представете си ефекта от успех в Шампионската лига, след като си победил Барселона още на осминафинала. Такъв триумф ще е безценен от гледна точка на благоприятните последствия за клуба.
А отмъщението, дори не е нужно да говоря за него. Барселона прекараха последните години преследвайки звездите ни, успешно до голяма степен. Победиха ни на единствения ни финал и то по особено грозен и мъчителен начин за всички, които си го спомнят. Барселона направиха всичко възможно да изглеждаме миниатюрни в сянката им, така че отмъщението е напълно задължително. Знам, че няма да дойде ден, в който да капитулираме срещу тях. Но искам днес да е денят, в който да ги накараме те да се предадат. Пожелавам го на всички вас, които обичате Арсенал и мразите Барса, като мен. :)

‘How much have they been paid?’, Cesc asked…

Glory, glory FA!

Не минаха и 4 дена, откакто съдиите решиха да се изгаврят с отбора на Арсенал с безумния гол от засада на Саха. Сеск си позволи да критикува рефера, което доведе до поредица от сълзливи интервюта на Дейвид Мойс, в които шотландеца отчаяно се опитваше да обвини капитана ни за повече от заслужената загуба на своя отбор. Отбор, който едва успя да създаде едно положение за целия мач и да отбележи след абсурдна грешка на лайнсмена. Единствената вина на Фабрегас в случая беше продуктивната му игра срещу „карамелите“.
Ако тогава не успяха да ни отнемат точки, то срещу Нюкасъл съдийската бригада може да се чувства напълно удовлетворена от добре свършената работа.
Няма да се впускам в подробности за първото полувреме, то протече по най-добрия възможен начин за нас, като дори нямахме изпуснати чисти положения, за които да съжаляваме. Явно обаче развоя на мача не се хареса на някои представители на ФА, присъстващи на терена, а именно на дебелата тъпа путка фил даут(ако някой очаква да се извиня за думите си или да ги смекча, може да си помисли отново).
И така, във вторник наш играч се осмелява да постави под съмнение честността на съдиите и в събота техният отговор е повече от едносмислен.
Нюкасъл бяха в шок и паника от случаващото се през първата част и единствената им цел беше да намалят резултата, респективно срама. Едва ли някой от тях е очаквал обрат, изравняване или каквото и да е било. Защото на терена нямаше налично основание за това.
Всички знаят, че Джоуи Бартън е социопат. Всички знаят и че социопатите са склонни да навредят на други хора, особено ако не бъдат озаптявани и наказвани. Всички, освен фил даут. Бартън влиза на Аршавин доста грубо още в края на първото полувреме и получава приятелско потупване по рамото. Влизането му срещу Диаби през второто полувреме отново не получава никакво внимание от рефера. И това ни води до логичния въпрос – кой е основният фактор, който води до саморазправа? Ненаказуемост, в конкретния случай граничеща с анархия, що се отнася до футболистите на Нюкасъл и свърхнаказауемост спрямо нашите момчета. Естествено, не оневинявам Диаби за проявената глупост, но го разбирам напълно. Той трябваше да е подготвен за такива провокации, но не беше. И все пак това едва ли спечели точката на Нюкасъл. Дори и с човек по-малко, обратът все още граничеше с невъзможното. И тогава фил даут реши да се намеси, отсъждайки леката дузпа за нарушение на Кошелни срещу Бест, като т.нар. нападател едва не го лиши от поколение преди въпросния „фаул“. Както и да е, това се случва и именно в такива моменти преднина от 4 гола идва в голяма помощ. Секунди след  като Бартън отбелязва е и другата спорна ситуация, 3-та подред, когато Счезни задържа топката и Кевин Нолан го сваля с ключ на земята. Явно в света на съдиите в тази ситуация не могат да бъдат намерени никакви паралели с изгонването на Диаби. Нолан получава само жълт картон и шоуто продължава. Натискът на домакините се засилва, което довежда до отменен гол на Бест, несправедливо – факт,  след като Росицки лениво се поклаща дотолкова близо до вратата, че да покрие засадата. Бест все пак успява да отбележи и легитимен гол, надвивайки Клиши във въздушен двубой – каква изненада.
Едва ли някой извън света на Арсенал ще си спомни, че след това отборът ни наистина успокои топката и дори се опита да изнесе играта по-напред в противниковото поле. Атаките на Нюкасъл станаха все по-редки и зле организирани, 1-2 слаби удара профучаха около вратата на поляка, но в този момент аз лично не очаквах повторно съживяване на Нюкасъл. Колко наивно от моя страна да отхвърля поредната доза реферска реанимация. Ако първата дузпа ви се стори пресилената и смешна, то само си спомнете втората. Трима души скачат за топката, двама с червени фанелки и един с черно-бяла. Този с черно-бялата фанелка се строполява на земята и съотборниците му и публиката скачат на крака и започват да размахват ръце. Стабилен рефер би отминал ситуацията, но за даут беше напълно достатъчно, за да възвърне отдавна загубената си ерекция и да посочи бялата точка за втори път в мача. А се намираше точно на срещуположната страна на случващото се, като на пътя му имаше и 6-7 човека от двата отбора, сигнал на страничния рефер също нямаше. И все пак зорките очи на даут видяха „зверското нарушение“, на което дори реферите в Испания биха поклатили глава с усмивка.
След като и втората дузпа опъна мрежата, на мен поне ми беше ясно, че ще получим и изравнителен гол. Дали от някой корнер, дали защото Фабрегас се преструваше на дефанзивен халф, а всъщност е брилянтен плеймейкър. Естествено, за да се налее още повече абсурд, най-голямото дърво на света Тиоте, когото преди мача бих номинирала винаги за червен картон или счупване на крак на наш играч, вкара воле от около 25 метра, дълбоко в ъгъла на вратата. Дори Марко ван Бастен щеше да присвие очи от завист. След героизмите на Дани Роуз, това се нарежда високо в ранглистата на идиотщините, които ни се случват в най-неподходящите моменти. Този път дори няма грешка на Алмуния, която да смечки положението. Дотук имаше 5 ключови ситуации, които подлежат на съмнение – неосъществилото се изгонване на Бартън и Нолан, двете безумни дузпи и отменения гол на Бест. Всичките решения, оградени с много дебели въпросителни. И въпреки всичко това, Робин ван Перси излезна сам срещу вратаря и вкара гол, който по-късно беше отменен за засада. Доста тънка засада наистина, но достатъчна, за да се произведе може би единственото правилно решение в мача, това прави 1 от 6, като 5 от шестте са в наш ущърб. Обикновено в такъв мач отборът, претърпял подобна резачка щеше да загуби разгромно, вместо това ние излезнахме с повече точки от кръга от „непобедимите“ вече Ман Юнайтед. Ако очаквате да обвиня нашите играчи за случилото се, не сте на правилното място. Момчетата направиха всичко възможно да спечелят мача дори след изгонването на Диаби и контузията на Джуру. Обвиненията, че Нюкасъл са ни сплашили с агресията си не са никак на място, имайки предвид, че става дума за агресия не във футболния смисъл, а в смисъла, описан в правните книги. Техният отбор от затворници и хулигани може да е много симпатичен, аз го знам най-добре, когато обаче това се пренесе и на терена и не бъде наказано по никакъв начин, престъпваме в една територия, която не трябва да има нищо общо със спорта. Повечето ни футболисти показаха здрави нерви и отказаха да играят играта на провокация, с която домакините се опитваха да заменят истинската игра. Ако обвиняваме играчите за това, че не са отвърнали на злобата със злоба, то поведението на Диаби трябва да бъде прието за правилно.
Понякога остава усещането, че хората с правилна позиция по основните въпроси, касаещи футбола, са твърде малко. В медиите, сред противниците ни, навсякъде се наслагва мнението, че Венгер се оплаква и играчите на Арсенал са ревльовци. Е, този път всички в лагера ни си мълчат, но всички знаем и какво си мислят. Знам, че момчетата ще се опитат да спечелят титлата и ако го направят, ще е в лига с 21 отбора.
А отборът на Футболната Асоциация вчера достигна дъното. . За тези от вас, които не са гледали всички мачове, същият страничен рефер от мача с Евертън (дори няма да си направя труда да гугълна името му) пусна два гола от засада на Стоук Сити…Когато некадърността граничи с престъпност, нормално е да изникнат логични въпроси. Като например: Колко им плащат? Ако 2007/08 ви се струва твърде отдавна, имате страхотния шанс да видите повторение на сезона в близките месеци. От ФА са подготвили и интересни изненади, с които да разнообразят ежедневието на тези от нас, които още вярваме в английския футбол.
Вчерашният мач бил визитката на Висшата Лига, каква визитка само…изписана със срам.

На гости на „джордитата“

Харизмата на противоречивата личност

Здравейте, артилеристи!
Това, което ще прочетете, не е превюто, което се въртеше в главата ми преди няколко седмици. Знаете за моите пристрастия към отбора на Нюкасъл и към техния вече бивш играч Анди Керъл. Логично, очаквах днес той да е най-големият ни проблем. Щях да споделя с вас теорията си колко много дължи Керъл на изпадането на Нюкасъл пред 2009-а и на опита си в една физическа лига с наличието на отбори като Кардиф и Шефийлд. Наистина мисля, че той нямаше да е играчът, който е сега, ако не беше попаднал в тази среда, макар и поради не толкова благоприятни причини. Все пак той успя да извлече максимума от участието си в Кока-Кола Шампионата и резултатът е, че сега държи трансферния рекорд за англичанин и то без някой задморски клуб да е извадил парите. Изпадналият до последна дупка на кавала Ливърпул, интересен дотолкова, че да забавлява привъжениците на другите „сили“ в Англия, показа амбиция или по-скоро паника, привличайки родения в Гейтсхед нападател. Амбиция, защото Fenway Sports Group очевидно има големи надежди за инвестицията си в гиганта от Мърсисайд в дни, в които гигантът изглежда миниатюрен. А паника, защото Торес очевидно загуби всички надежди за бляскаво бъдеще на „червените“. Причината, поради която немалко наши футболисти напуснаха Арсенал в разгара на транзитния период. Не знам как ви звучат думите ми, но далеч не обвинявам Торес. Играч от неговия калибър, с неговия талант и на неговата възраст винаги ще избере сигурната опция. Колкото  и в Испания да го възприемат като англичанин, той дори не е местно момче, така че Челси вероятно е точно, колкото заслужава.
Това, което ме изненада, беше напускането на Керъл по средата на сезона, в момент, в който Нюкасъл се нуждаят от него, макар и да не си личи от последните им мачове. Наистина не го очаквах. Съпътстващите скандали бяха колкото присъщи за Майк Ашли, толкова и за Керъл. Вероятно няма да разберем истината, докато Керъл не се откаже от футбола и не издаде биографията си. Естествено, логиката и интуицията ме карат да вярвам на момчето повече, отколкото на Джаба, но проблемът, когато харесваш тези играчи, е, че е доста вероятно да те вкарат в размисли и съмнения. Затова няма да се правя на детектив, профайлър и философ и да разсъждавам дали усмивката му на първите снимки с червения екип е лицемерна, защото сухият факт няма да се промени.  А той е, че колосалният нападател вече е играч на Пуул и ако запази доброто си представяне и продължи да се развива, те ще получат плодовете за безумно скъпата цена, която платиха.

Въпросът е колко ще ни струва контузията?

Така че да се върнем на нашия мач. След като успяхме да бием Евертън и страничния съдия, вероятно очакванията към нас са огромни. Може би ако отборът е способен да печели въпреки подобни тесли, това наистина ще е нашата година. Все пак вече повече от половин сезон Юнайтед получават не рамо, а направ гръб от Футболната асоциация. Можем ли наистина да се опрем на това? Вероятно да, ако всички средства са налице. Мачът с Евертън ни лиши и от Сонг, което беше най-голямото ми опасение, още преди да се случи. Евентуалната загуба на Сонг ще доведе до Диаби/Денилсон всяка седмица на терена, не знам доколко добрата ни програма ще издържи на подобен натиск. Тио Уолкът, който също накуцваше срещу „карамелите“, за щастие, е възстановен. Не бих могла да позная стартовия състав, предполагам Ван Перси би могъл да си почине и да видим Шамак на негово място. Естествено, след 7-те гола в 6 мача, това би било трудно решение за Венгер, но с историята на холандеца подобна мисъл винаги ще минава през моята глава.

В кръга на прожекторите

Далеч по-интересното нещо от състава ни за мача е интервюто с Войчех да-кажем- Счезни(имам усещането, че дори на бенефиса му няма да знаем името) в Guardian.
Препоръчвам го горещо на всички, които знаят доста добре английски. Младият поляк е изключително забавна и откровена личност и ако още не е спечелил симпатиите ви с героичните си разтягания и излизания, то може би голямата му уста ще ви грабне.
В интервюто Войчех споделя за подвига на баща си Масией Счезни(който, ако не знаете, също е бил много голям вратар), когато ударил Роберто Манчини в лицето. Войчех се надява Манчини да си го спомня добре. В интервюто се говори още за прехода от шестхилядния стадион на Брентфорд в Лига 1 до мач на Ноу Камп за Шампионската лига.  Войчех си признава, че е извадил късмет, но всички ние знаем, че не е така. :) Естествено, другият фокус е страховитата реколта полски вратари, както и борбата за No1 в националния отбор. Според Счезни битката ще спечели този, който се наложи като No1 и в Арсенал.
Младежът се оплаква и от розовия екип, който е принуден да носи, като изказва и твърдението, че Йенс Леман вероятно би го изгорил на негово място. Никакво съмнение по въпроса :D Говорейки за Леман, той също се нареди на опашката хора, които се надпреварват да хвалят поляка, като подкрепи Анри в думите му, че можем да спечелим титлата и се надява да го направим. Други интересни моменти в интервюто са, когато Сзечни си признава, че преди футбола се е занимавал с класически бални танци, както и с хвърляне на копие. Каква комбинация само…
Интересни са и думите на Венгер по въпроса с финансовото ограничаване на клубовете през 2012/13, но от интервюто на Професора става ясно, че това е по-скоро идея на UEFA, отколкото план и до осъществяването й ще трябва да се свърши доста работа. Аз лично бих била по-доволна, ако се въведат видео повторения на спорни ситуации, както е в тениса с Ястребовото око, но това вероятно е твърде амбициозно.
Не мога да не обърна внимание и на факта, че заради финала за Карлинг и разместването в програмата имаме възможност да спечелим титлата на Уайт Харт Лейн и вероятно да ознаменуваме местенето на скъмс по най-подходящия възможен начин. :D Сериозно, тези два мача в последния кръг за Челси и Арсенал може би ще са решаващите.
Общо взето, това е от света на Арсенал за днес. Не забравяйте да участвате и в новото издание на играта на блога, подготвили сме много интересни награди!
Пожелавам ви приятен футболен следобед и победа на Арсенал! :)

Нагоре