Здравейте, фенове на най-великия, но и непредсказуем лондонски клуб!

Днес ще имам удоволствието да пиша за първи път в блога, след като повечето ни редовни автори имат ангажименти и се надявам да ги заместя достойно.  Поводът, за разлика от последните няколко мача, е радостен – поредна победа в относително тежко гостуване във Висшата лига.  Този път жертва на добрата ни форма навън стана коравият отбор на Астън Вила в спектакъл с доста голове и много емоции.

Предварителните ми очаквания за двубоя бяха доста противоречиви, както предполагам и на повечето фенове на Арсенал – ужасната загуба от тотнъм и последвалото доста лежерно изиграно гостуване на Брага определено даваха доста поводи за притеснение, но първото място при мачове на чужд терен във Висшата лига все пак предполагаше, че нещата не са толкова черни и може и да се върнем към победите.

Добрата форма на Аршавин веднага се отрази на отбора

Началото беше страхотно – положение след положение, смазване през първото полувреме и резултат на почивката 2:0. Няма да изброявам всички ситуации пред вратата на Вила, но нашите момчета бяха изключително мотивирани и буквално смачкаха бирмингамци, като възможности за гол имаха почти всички офанзивни играчи. В тази част от двубоя най-оптимистичното за мен беше представянето на Андрей Аршавин, който напоследък е доста противоречива фигура. От началото на сезона руснакът откровено не се старае достатъчно, физическата му състояние също не е особено добро, но вчера напомни за най-силните си дни – бърза игра, пробиви, голямо желание, помощ в защита и страхотен гол. Дано виждаме по-често подобна форма от него, защото той е един от футболистите с изключителен потенциал, който може да окаже огромно влияние върху сезона на отбора.

Един малко по-различен корнер и шести гол за Насри

За да съм напълно откровен в оценката си за това иначе прекрасно първо полувреме, трябва да отбележа, че лошо впечатление ми направи представянето ни при корнерите. Имахме може би 6 или 7 ъглови удара и нито един от тях не донесе кой знае каква опасност пред вратата на Вила. За радост, Аршавин се усети, че с глава няма да го бъде и опита нещо различно, което доведе до шести гол във Висшата лига за Насри, който не престава да дърпа отбора напред. Французинът проведе страхотна подготовка през лятото (да се благодарим на полуидиота Доменек, че не го извика за световното), изпъкна още в контролите и макар че една контузия го изкара за около месец извън терена, в момента буквално лети и без съмнение е най-важният ни играч. Неприятното е, че показа признаци на умора в края на мача и може би е време за Венгер да помисли за малко повече ротации с Тио Уолкът, който също започна сезона с летящ старт, но се контузи и не може да намери същата форма оттогава.

Въпреки страхотното първо полувреме, на почивката в Харпа, където гледахме мача, се усещаше леко напрежение какво ще се случи през втората част. Очевидно, мачът с тотнъм още дълго ще ни дава поводи да се притесняваме в такива ситуации. Негативните очаквания частично се оправдаха, след като отборът не играеше по същия начин в началото на второто полувреме. Тук е моментът да отбележа, че за мен е логично доста прилични състави като Вила и тотнъм да не се оставят да ги тупаме като боксова круша и да подобряват играта си, възползвайки се от паузата. Друг е въпросът, че нашият отбор има някакъв проблем с това да води играта толкова убедително в такъв ранен етап от мача, защото отново получихме гол . Mалко неочаквано, младият Кирън Кларк вкара със страхотно воле от границата на наказателното поле. Това попадение даде поводи за размисъл в няколко отношения – от една страна, повторенията показаха категорична засада, след като Карю пречеше на Фабиански да види топката. Въпреки това трябва да се отбележи, че отборът ни допусна поредната глупава грешка, след като никой не блокира шута на младия защитник на Вила. Първоначално Росицки се спря и изобщо не реши за нужно да влиза на Кларк, а впоследствие Клиши прецени, че е по-важно да пази човека вътре в наказателното поле вместо да пресича пътя на футболист, който може да стреля към вратата от по-малко от 20 метра разстояние. Подобни неточности наистина могат да изнервят всеки привърженик, особено като се случват почти постоянно. Може би тук е моментът да вмъкна някое клише от типа „дано Арсен поработи върху подобни неща“ или „дано момчетата си направят изводите от грешките“, но да се надявам, че тези проблеми ще се решат, би било равносилно на това зрял човек да вярва, че щъркелът носи бебетата и че дядо Коледа е жив някъде там и се готви да раздава подаръци по Коледа. Единственото, което ни остава, е да се заредим с търпение и да се надяваме, че добрата ни игра в нападение, задържането на топката и наличието на вратар през този сезон, ще могат да смекчат пораженията от слабата защита.

Някъде в този момент от мача отново почна да изплува споменът от кошмара с пилетата и пак имаше немалко паника в нашия отбор. За радост, успяхме набързо да възстановим преднината от два гола, след като Росицки донякъде се реабилитира за бездействието при гола на бирмингамци със страхотен пас към Шамак, който за пореден път си свърши работата изключително ефективно. Донякъде ми се иска да кажа няколко думи за мароканеца, но тъй като вече доста път беше споменаван в други статии в блога, ще се изчерпам с това, че е изключително полезен футболист и страхотен трансфер.

След третия гол играта ни отново се успокои и станахме доста по-уверени, което даде възможност на нашите момчета да демонстрират другата леко неприятна страна на Арсенал, освен неадекватната защита – моткането на топката пред и в наказателното поле на съперника. Имаше изключителни триъгълници на двайсетина метра от вратата, страхотни копвания вътре в наказателното поле и други подобни изпълнения, достойни за всеки цирк по света, но естестически неиздържани шутове от далечна дистанция, както винаги, липсваха. Явно ще трябва да се примирим и с тази характерна черта на отбора ни и да стиснем зъби.

Една искрена целувка на емблемата

И така след няколко лековато пропилени атаки, допуснахме и още един гол, отново отбелязан от Киърън Кларк. Ако някой преди срещата ми беше казал, че точно това момче ще ни вкара две попадения, щях доста да се посмея, но защитникът на бирмингамци направи наистина много хубав мач, а и напоследък става традиция да ни вкарват какви ли не футболисти. За радост, до края на двубоя момчетата останаха относително спокойни в защита, като играта на Лоран Кошелни през този период (а и през по-голямата част от мача) беше доста стабилна и заслужава да се отбележи. Дори успяхме да вкараме още един гол – Джаки Уилшър увенча страхотната си игра в мача, а и от началото на сезона с попадение след хубав пас на Шамак. Много емоционален момент в кариерата на младата ни надежда и много положително изживяване за феновете, някои от които дори нахлуха на терена, за да се радват с него J И така, както гласи едно клише – всичко е добре, когато завършва добре. Хубава и резултатна победа на труден терен, първо попадение на Джаки във Висшата лига с екипа на Арсенал и страхотно желание от играчите ни. Естествено, имаше някои слабости, но никой не е безгрешен. И дано това се види особено ясно в днешния мач на Челси срещу Нюкасъл.

Довиждане от мен и нека се надяваме, че ще имаме повече такива двубои до края на сезона J