Здравейте отново, лоялни читатели на Арсенал България Блог! :)

По един типично арсеналски начин серията от позитивни резултати бе продължена и в този есенен (поне тук) съботен следобед. В пъба, в който се намирах, имах възможността да гледам и геройствата на чупливата северна крепост на Сам Алардайс, като това не спомогна за успокояването на страстите. Това, което се надявах да избегнем, се случи, но освен повишения риск от сърдечен удар, нищо друго не можа да помрачи настроението ни от преминалия мач.

В първата част играчите на Грант положиха доста усилия, но най-важното сякаш бе постигнато в средата на седмицата. Моралът на състава бе видимо повишен от надвиването на талантливите ръгбисти на Тони Пулис. Не съм гледал друг мач на Уест Хем освен днешния, но както техния мениджър, така и традициите на клуба им, клонят към атакуващ, често и „самоубийствен“ футбол. Най-вероятно това е причината този тим да се намира на дъното на таблицата, но както се убедихме, скоро това може да се промени.

Разбира се, смелостта не бе на показ на нашия голям стадион, като с оглед на резултатите от последните сезони, това е напълно естествена стратегия. Все пак бих искал да отдам заслуженото на отбор, намерил сравнително чист начин да ни се противопостави. Като изключим най-вече някогашната надежда на английския футбол Скот Паркър, фауловете на „чуковете“ бяха чисто тактически, а празните пространства бяха затваряни с енергичност и себераздаване. Увереността им обаче не достигаше, за да се повтори сценария „Уест Бром“. Пък и нашите играчи наистина се постараха и в крайна сметка искаха победата по-силно от съседите.

"Who are ya"? За Англия не игра вратарят, който често виждаме да играе срещу нас.

След полувреме, преминало най-вече в борба в центъра и по-малко чисти положения, единственият въпрос в нашите умове отново бе свързан с Робърт Грийн. Подобно на редица негови колеги като Анти Ниеми, Брад Фридъл, Тим Хауърд, дори Скот Карсън… Още от дните на Хайбъри тези следобеди понякога се случваха. Спасяването срещу Сеск бе най-впечатляващо и запомнящо се, а в един момент изявите на Роб през втората част ме  накараха да задавам въпроси за Клинт Демпси на висок глас. Нищо за детската ни аудитория.

Kaртонът за Скоти така и не дойде.

След почивката очевидните смени на Арсен дойдоха очаквано късно. В онези моменти ми направи впечатление силното желание на нашия капитан за победата, независимо какво се опитват да кажат някои хора седмица след седмица. Дали Фабрегас е воден от силната си лична амбиция за успехи, или наистина обича клуба ни, оставям на вас да прецените. Но какъвто и да е вашият личен отговор, всички бихме желали тази силна мотивация да се предава на всичките негови съотборници. Тя със сигурност не липсваше и на първата резерва за следобеда. Малкото отигравания на Тио за двадесетте му минути на терена ще създадат още храна за размисъл на Арсен. А титулярното ни ляво крило отново бе на ръба да ни струва точките с някои наистина апатични моменти. Андрей опитва някои оригинални отигравания, но скоростта, с която ги изпълнява, кара целия стадион да разбира „идеите“ му, преди те да са се материализирали.

Краят наближаваше, а въпреки че търсехме гола, Уест Хем успяваха да се запазят от тотално затваряне в тяхната половина. Влизането на Карлтън Коул бе притеснило някои хора, но то бързо бе забравено в 88-ата минута на двубоя. В един от безкрайните си рейдове по крилото Гаел се промъкна от вътрешната страна на своя пазач, приближи се до малкото наказателно и направи рядко прецизно центриране с десния си крак. Топката прекара стотни във въздуха, които се сториха часове в очите на някои от нас, и накрая там бе Алекс Сонг.

Три гола в три мача като награда за положените усилия.

Aз споделях и все още споделям мнението, че Алекс Сонг, като единствения ни чист дефанзивен полузащитник(вече дори в това не съм сигурен) би следвало най-вече да пази несигурната ни защита. В двубоите ни в началото на сезона неговите моменти в атака будеха буйно неодобрение, често и с право. Но последните три представяния, както и голът срещу Болтън, ще накарат хората да погледнат по-дълбоко в тази новост. Очевидно не му липсва енергията да прави тези пробиви, а в последните три мача те бяха пример за продуктивност. Лично аз не съм убеден, че Сонг ще може да прави същото и срещу елитните европейски сили, които се надяваме да срещнем, като примерът с Челси е пресен в нашите умове. Но днес камерунският ни полузащитник заслужава аплодисменти както за упорството и духа си, така и за цялостното му представяне. Още един играч, чиято роля може да се промени леко в идните сезони.

A вие кои роднини на Майк Джоунс споменахте?

По нервите на всички нас лазеше начинът, по който мачът се развиваше. Не толкова заради играта ни, която бе предсказуемо атакуваща, но и разнообразена от смените в по-късен етап. Постоянните спирания и честите „спорни топки“ на господин Джоунс бяха в рязък контраст с вълнуващия мач преди седмица. Съдията нямаше чак толкова трудни решения през деветдесетте минути, но се съмнявам, че съм бил единственият, който е искал поне жълт картон за Скот Паркър. Нямам претенции към картоните на Сонг и Шамак, като вторият загуби ценно време в спорове, които трудно ще му донесат нещо. Но непостоянството е черта на всички английски рефери, въпреки че са считани за едни от най-добрите в световен мащаб. Ако искате пример, само разгледайте събитията на Олд Трафорд от тази вечер. :)

Добри думи заслужава защитата, като заради агресивния си стил и добрата игра с глава Косчелни може да бъде отличен. Скилачи може да не е Вермален, но засега се справя тихо със задълженията си. Енергичен, но не особено ефективен бе и следобедът на Саня. Клиши пък отново бе в долния ляв ъгъл на телевизионните ни екрани, винаги когато се зараждаше опасност за гостите. Асистенцията остави особено добро впечатление. Колкото и добри да са редките ни впечатления от Гибс, защитата на футболния терен е много зависима от добрата комуникация, а и четиримата й членове в този следобед бяха французи. :) Фабиански свърши сравнително малкото си работа без проблеми. Чиста мрежа във втори пореден двубой, като поводите за скептицизъм все пак ги има.

Тук можете да видите похвалите на Арсен за Александър Сонг и впечатленията му от мача.

За днес толкова, дано вълнуващата серия продължи. Приятен уикенд от мен и целия ни екип!