Добро утро, горда българска „Арсенал“ аудитория!

Вчерашната победа продължи доброто настроение в нашия лагер, но останаха и леки нотки на съжаление и притеснение. Като цяло представянията се стабилизират и арсеналското ми сърце започва да изпитва страх от (на пръв поглед) наближаващите футболни височини. Ще потисна тези луди мисли и ще се наслаждавам на всяка малка стъпка в правилната посока. Дано и момчетата на Арсен продължат с тази нагласа.

Подобаващо завръщане на този все по-впечатляващ тандем.

В първите си думи за случилото се на терена бих искал да поздравя отбора на Крис Хютън, който наистина изглеждаше отслабен „на първо четене“, но успя да покаже енергичност, желание и смелост. Но след първия гол задачата им се усложни значително. Холандецът Тим Крул, определян многократно за талантлив млад вратар, срещна необичаен проблем при един наш корнер. Казвам необичаен, защото сценарият доскоро бе доста по-предсказуем. Тио центрира от ъглов удар и след две спечелени въздушни борби, резервният вратар и неопитната защита на свраките създадоха прохождаща „youtube“ сензация. Автоголът дойде в идеален момент за нашите момчета и това си пролича и след подновяването на играта.

След като нервите на домакините вече бяха опънати от Андре Маринър (къде заслужено, къде преувеличено), вторият гол очаквано доведе до голяма вълна на неодобрение. Дали действието да бъде блокиран защитникът на „черно-белите“ е било умишлено би могъл да ви каже единствено самият Никлас. Съмнения останаха и за това дали Тио също не бе в засада в този кратък миг. Сигурен съм, че той нямаше нищо против голът му да не бъде отменен. :)

Последвалите атаки на Нюкасъл дадоха работа и на наистина впечатляващия Счезни. По-старите почитатели на футбола определено са се насладили на строгия начин, по който той се разпореждаше с (отново) колебливата наша защита.

В последните двадесет минути в игра се появи капитан Сеск и пасовете му в атака веднага направиха впечатление. В една от ситуациите Бендтнер изненада дори най-големите си почитатели с пробождащ изстрел в далечния горен ъгъл на Крул. За мен той е далеч от доказан нападател засега, но комбинацията от толкова много играчи в добро настроение може само да ме радва. Явно думите му за това колко уверен се усеща в настоящия момент са били истина.

A какво да кажем за успеваемостта на Уолкът от началото на сезона? Лично аз винаги съм имал безкрайна симпатия към този играч, нещо, в което тепърва ще се убеждавате. :) Но наистина, когато той е във форма, дава нещо различно на отбора. Само то невинаги ще е достатъчно, но с пасовете на Сеск, Джак, а скоро и Рамзи, играта ни ще става все по-променлива и разнообразна. Арсен трябва да го заключи на „London Colney“, докато преминат приближаващите (да, пак!) квалификации на Англия.

Преди да премина към големите негативи за вечерта, бих желал да поправя грешката си от последната публикация. Влезлият като резерва в последните минути Емануел-Томас е започнал кариерата си като защитник, а не дефанзивен халф. Метаморфозата при него наистина е максимална.

Хич не ми се говори по тази тема...

Безспорно най-голямото разочарование на вечерта бе случилото се с Киърън Гибс. В първите силни минути на Нюкасъл нашата защита се „постара“ да изгуби няколко пъти топката, като в крачка бе хванат Крейг Ийстмънд. Ситуацията далеч не изглеждаше безобидна, но и отчаяната намеса на Гибс „надхвърли“ смисъла си. В краткото интервю след мача Арсен изрази надежда контузията да не е сериозна. Аз се отказвам от всякакви предположения, като следното мнение в един международен форум малко подобри настроението ми: „Когато Клиши се налагаше за пръв път в състава той имаше подобни проблеми, но ги преодоля…“ Повече от ясно е какво ще си пожелаят всички, прочели този добър аргумент.

Сякаш сме на прага на друг тип вратарски проблем.

Въпреки лошия старт Косчелни подобри играта си с течение на двубоя. Бе по-стабилният от двамата ни централни защитници и отново си пролича силната му игра с глава. Командвани от енигматичния гигант на вратата, по един или друг начин дефанзивните ни играчи запазиха мрежата суха. Но както всички знаем, по-големите тестове предстоят. Вермален ни липсва повече от всички други отсъстващи в настоящия момент.

Времето сякаш изтича.

Карлос Алберто Вела. Години на очакване. Надежди, подхранени от екзотичния характер на трансфера (колко често чакате един играч две години?) и световния компютърен феномен „Football Manager“. Той най-накрая акостира и дори без да разбира съотборниците си, успя да впечатли именно за купата на лигата. Две години по-късно твърде малко промени в пейзажа. Различни източници докладват както за проблеми с езика и адаптацията, така и с поддържането на физическа форма. За тези от вас, които се държат за последната сламка – добрата му статистика, бих искал само да подчертая колко малко от тези голове дойдоха в моменти на напрежение. Все още не можем да кажем със сигурност какво ще се случи, като не е изключено и един ден Арсен да съжалява, ако остави този играч. Но дали заради новата налагана схема, дали заради вече споменатите фактори, това може да е едно от последните представяния на Карлос с червената фланелка. А то само затвърди появилите се призиви за постоянна смяна с гиганта Емануел-Томас.

За да върна доброто настроение, в края на статията ще спомена вероятните ни съперници в следващия етап. Изразяйки благодарностите си на Уест Хем, че ни спасиха от садистичните грънчари, ви предоставям следния кратък списък:

Manchester United; West Ham United; Aston Villa; Wigan Athletic; Birmingham City; Ipswich Town; West Bromwich Albion.

Присъединявам се към хората, които искат домакински жребий. Срещу който и да е!

Това е за тази сутрин. Не очаквайте някога да обърна внимание на абсолютно всеки участвал футболист в моите ревюта на двубоите. Всеки един от нас гледа внимателно различни играчи и концентрацията никога не е достатъчно балансирана. Неизградени мнения се превръщат в негативни мнения, а това често е несправедливо.

С мнението на този фен на Нюкасъл ви пожелавам лек ден и неусетен край на останалата работна седмица!

Typical Arsenal, on the ball a lot and winning games with the pace they are blessed with!“

Mr toontastic