Здравейте, приятели!!!

На мен се падна честта да отразя събитията около страхотната победа на любимия отбор над сателита ни – Манчестър Сити. Вярвам, че сутрешното ви кафе днес е особено сладко след позитивните емоции, които ни предоставиха „артилеристите” през изминалата вечер. Аз лично не съм любител на кофеиновата напитка, но смятам днес да опитам, защото имам предчувствието, че някак ще ми се услади.

Има няколко важни точки, на които искам да обърна внимание в този материал, а именно: червения картон на Дедрик Боята, ключовата роля, която изигра Самир Насри, и страхотната игра на Лукаш Фабиански.

Още преди началото на двубоя на всички ни беше ясно, че това е един от онези мачове, където ще ни трябва нещо повече от добра игра.

И ето, че още с началото на срещата Фабиански вдъхна увереност на своите съотборници със страхотното спасяване, което направи след удара с пета на Давид Силва.

Малко по-късно дойде и сюблимният момент, заради който озаглавих тази статия „Рапсодия в червено”. Пас на Фабрегас разкъса отбраната на Сити и изведе Шамак един на един с Боята, който бе преодолян от мароканеца и бе принуден да извърши нарушение, заради което след това главният съдия в мача му показа и картона с червен цвят.

Синята фланелка не може да изтрие срама от червения картон.

В минутите след изгонването на Боята Арсенал не можа да наложи своя стил на игра и по нищо не личеше, че момчетата на Венгер са с човек повече на терена.

В този така важен за отбора момент за пореден път блесна талантът на Самир Насри. В 20-тата минута Андрей Аршавин подаде подканваща топка към нисичкия французин, а  той показа завидно хладнокръвие пред гола и с премерен изстрел направи безпомощен блестящия в този мач Джо Харт.

Модерният десен

Точно така, БЛЕСТЯЩИЯТ Джо Харт. Въпреки резултата младият вратар на Сити за пореден път показа защо е номер едно за „небесносините” и защо вратар като Шей Гивън търка резервната скамейка.

И като се заговорихме за вратари, мисля, че е време да отделим нужното внимание и на прекрасното представление, което изнесе Лукаш Фабиански в рамките на вратата.

Вчера Фабиански изтри няколко много важни цифри. Едната е 2-ката, която седи на гърба му и образува номер 21, в този мач Лукаш показа, че може да бъде и просто номер едно. Другата е 145, това е цифрата, която седи пред шестте нули на сумата, която е похарчил отборът на Ман Сити за трансфери. Какво излиза в крайна сметка – с играта си в този мач Фабиански тотално обезцени мултимилионната селекция на Сити и я сведе до шест нули, а като добавим и нулата, която светеше на светлиното табло срещу името на „гражданите”, нулите станаха седем. Неслучайно седем се смята за магическо число, то бе такова и в изминалата вечер за тима на Арсенал.

Сега искам да обърна внимание и на нещо, което Венгер отбелязваше в почти всяко свое интервю, а именно твърдението, че неговият отбор е израснал неимоверно в последните няколко години.

Вярно е, че много хора сега ще кажат, че точно изминалият мач не е мерило за това твърдение. Е, аз съм точно на обратното мнение. Да, това не беше един от най-силните ни мачове през сезона, да, не показахме онази игра, която Професора иска да вижда от своите играчи, но показахме нещо много по-важно, според мен, а именно воля за победа. Не смятам, че червеният картон, който бе даден в началото на мача, може да обори моето твърдение. Замислете се колко пъти сме изпадали в позиция да бъдем с човек повече на терена и сме губили точки. В тази среща имаше още една психологическа бариера, която момчетата на Венгер преодоляха, и това беше изпуснатата дузпа от Сеск Фабрегас. Всички си спомняме какво се случи при последния пропуск от бялата точка на наш играч, нали? Пропускът на Росицки в онзи мач със Съндерланд ни струваше трите точки.

Сега нещата бяха малко по-различни. Вместо отборът да изпадне в онова така познатото лениво и апатично състояние, момчетата на Венгер показаха желание за победа и я извоюваха по прекрасен начин с класически резултат.

Нека кажем две думи и за автора на втория гол – Алекс Сонг. Този играч за пореден път показва, че е една от най-важните фигури за отбора не просто заради умението му да разбива противниковите атаки, но и заради важните попадения, които започва да реализира все по-често.

Дано следващата целувка да е запазена за шампионската титла.

Един приятел днес ми напомни за гола на Сонг срещу Шахтьор. Вярвам, всички си спомняте как той реализира първото попадение с триков удар. Е, този мой приятел сподели, че според него това отиграване е било несериозно, но аз смятам, че на отбора на Арсенал са му нужни именно такива отигравания, които да говорят за увереност и дори за надменност, каквито тимът безспорно демонстрираше през сезон 2004 г.

Друг радващ момент, лично за мен, бе влизането в игра на Тио Уолкът и Никълъс Бендтнер, като вторият успя и да се разпише за крайното 0:3.

Играчът с ексцентричния номер 52 показа добри резлизаторски умения и успя да оползотвори по най-добрия начин страхотното извеждащо подаване на Насри.

Много псевдоразбирачи и зли езици сега ще кажат, че Арсенал е постигнал тази победа само и единствено благодарение на червения картон, който осакати отбора на Роберто Манчини. Е, аз ще им отговоря така – за мен има само една неоспорима истина за този двубой и тя е, че взехме така важните 3 точки, всичко друго са химерни, празни приказки.

Радвайте се, фенове на Арсенал, защото вчера Венгер доказа, че не зелените хартийки правят отбора, а манталитетът и отдадеността на футболистите.

Аз ви пожелавам един „Фабиански” (успешен) ден и до нови срещи.