Петорни поздрави, фенове на Арсенал.

Съботният следобед бе наистина специален за нас! Много хора споделят мнението, че нищо в играта на Арсенал не е предвещавало резултата, който постигнахме срещу Челси. Е, според мен момчетата на Венгер са най-опасни, когато са подценявани и когато са в тежък период.

Стартовият състав не изненада с много и Венгер излезе с всички налични средства срещу „любителите на рублите”. Арсенал още в първите минути загатна, че не е излязъл просто за почетна загуба и две отлични подавания на Уолкът намериха първо Жервиньо, а после и Ван Перси. И двете положения бяха изпуснати, но според мен те бяха изключително важен фактор в мача. Те показаха, че Арсенал е започнал да израства. Както в повечето наши мачове, когато пропуснем 100% положение, ни се вкарва гол. Е, така стана и сега, и то голът бе от един от най-неприятните ми персонажи, а именно Лампард. Радостта на „сините” сякаш бе извадена от хореография на Лариса Полонская (ръководител на чукотско-ескимоски ансамбъл).

Тази радост не продължи дълго, топът гръмна за първи път. Ван Перси направи първата крачка към хеттрика си в този мач и върна равенството в мача.

През цялото първо полувреме играхме много стабилно, но в последните минути на тази част отново отбраната на отбора ни се пропука и още една неприятна персона записа името си сред реализаторите – Джон Тери. Каквото и да се каже за този футболист, ще е малко или много – зависи от това, дали в отрицателно или положително русло ще започна коментара си. И точно тук аз си помислих, че някой садист е завъртял лентата на кинематографа на Леон Були и е пуснал онзи филм на ужасите, в който много често Арсенал играе главната роля. След много по-добрата игра на нашите момчета отборът губеше с 2:1.

Червеният цвят е цветът на планетата Марс, цветът, който се отнася до човешката воля. Това е цветът на смелите и силните хора. Това е според народните поверия. Аз не съм най-страстният им привърженик, но в този мач пребагрените в червено футболисти показаха именно тези качества. След почивката те излязоха двойно по-мотивирани и готови за битка. И изравняването дойде от неочаквана дестинация. Андре Сантос пробяга покрай защита на Челси, сякаш тича по моста Октавиу Фриаш в родния си Сао Пауло, и със завиден за ляв защитник удар изравни резултата.

Последваха минути на еуфория, а докато тя утихне, Уолкът загатна за страхотната си класа. Тръгна от дясното крило, навлезе към наказателното поле на противника и въпреки че бе спънат, той стана и надбяга 5-6 свои „батковци”, за да прониже целта за 3:2.

До тук всичко бе страхотно в мача. Гостуващите фенове често надвикваха колегите си от „Стамфорд Бридж”, а футболистите на терена усещаха тази подкрепа. На 2017 км от Лондон и ние, българските привърженици на Арсенал, подкрепяхме отбора и със стиснати до краен предел палци чакахме последния съдийски сигнал. Но както казва изиграният от Мичу Месарос герой Гордън Шамуей или просто АЛФ – „Нищо не е свършило, докато не свърши”.

В 80-та минута Хуан Мата реши да тества за пореден път издръжливостта на нервите ни и реализира безспорно красив гол, който изравни резултата за 3:3. Играчът изрази радостта си бурно и прикани съотборниците си да побързат, за да имат време за пълен обрат. Това, което не знаеше, бе, че бързането ще им осигури още два „парцала” във вратата.

Последвалият гол на Ван Перси бе забележителен с невероятното отиграване на Великия капитан на Челси Джон Тери. След върната назад топка Тери се опита да изпълни стъпката „Батман тандю встрани” от балета „Змей и Яна” от 1937 г., но опитът му бе неуспешен и холандският ни нападател се озова очи в очи с Чех, премина го с лекота и реализира второто си попадение в мача.

Нервите бяха опънати до 91-та минута, когато Перси се сети, че е обещал на детето си подарък топка и вместо да ходи до магазина, реши да вземе тази от мача като заформи и своя хеттрик.

В крайна сметка Арсенал постигна една страхотна победа. Отборът доказа, че когато играе своята игра, милионите нямат значение, че когато се остави достатъчно време на Венгер за работа, всичко може да се постигне. Сега обаче както отборът, така и феновете не трябва да изпадат в неистова еуфория, а да се съсредоточат в следващия мач, защото има още много работа за вършене. Първата голяма стъпка обаче е направена.