На 16 октомври 1793 Мария-Антоанета е гилотинирана в Париж, през 1840 на този ден Нова Зеландия става британска колония, също на тази дата, но през 1854 е роден Оскар Уайлд, а през 1923 е основана компанията Уолт Дисни. На този ден през 2011 г. критиците на Робин ван Перси получиха звучен шамар. В този ден феновете на Арсенал по цял свят разбраха, че ротердамецът е готов да поведе отбора си към по-светли дни. Преди два дни юношата на Екселсиор „удари по масата” и отказа да се предаде пред отбора на Съндърланд. След като даде преднина на „артилеристите” още в първите секунди на мача, Ван Перси реши и да завърши деня класно и със запазената си марка от пряк свободен удар отказа да позволи „черна котка” да мине пътя на Арсенал.

Както обикновенно се случва, бивш играч на „топчиите” ни вгорчи живота. Себ Ларсон не пропусна възможността да се разпише срещу бившия си отбор, като с това попадение той донесе равенство в резултата за своя тим.

188-сантиметровият холандски магьосник обаче бе скрил още един заек в шапката си и го извади точно на време. С гаснещи надежди гледахме как любимият отбор се насочва към поредно разочароващо равенство, но в 83-та минута Ван Перси показа, че е от играчите, на които не им е нужна втора покана, за да решат дадена среща.

Много хора скочиха срещу капитана, когато той изпусна дузпа в онзи злощастен мач срещу Манчестър Юнайтед. Но дали този гол би обърнал невиждания късмет на „червените дяволи”? Колко често се вижда един отбор да реализира над 90% от възможностите си за попадение? В онзи двубой сякаш всичко се получаваше за Юнайтед и всеки един изстрел предвещаваше нова промяна на светлинното табло. Да, безспорно Перси не трябваше да пропуска онази дузпа, но пороят от критики към него след тази среща също не бе справедлив. Много хора заговориха, че той не се раздава за отбора, но очите на нападателя след второто попадение срещу Съндърланд говореха друго. Този поглед изразяваше както неописуема радост, така и ярост, гордост и увереност.

Данте Алигиери е написал „Следвай своя път и нека хоратa си говорят каквото си искат”. Робин следвай своя път, а хората нека си говорят. За мен Арсенал вече има истински капитан. Не капитан, който иска да напусне отбора, не капитан, на когото лентата му е поверена заради реализаторските му умения, а капитан, който е готов да се бори за победата до последната секунда на всеки мач. Това искахме феновете на Арсенал. Това исках аз. Независимо че преминаваме през много труден период, точно в тези моменти се виждат истинските характери.

Ах, колко жалко, че Уилшър не може сега да бъде на терена. Той безспорно щеше да бъде един от стълбовете в отбора, един от онези играчи, които щеше да пробяга още един метрър, когато тялото му започне да се предава. Такива футболисти ни трябват на нас. В последно време започнах да си изграждам мнение, че Жервиньо много прилича на Аршавин. Не виждам в него пламъка на желанието за борба. От него струи желание за самоизява, което много често вреди на отбора. Наскоро четох едно интервю на Аршавин, че феновете на Арсенал трябва да очакват повече от него и че той във всеки мач се е раздавал до последно, но все нещо му пречело да блесне. Е, ако трябва да отговоря на тези думи, бих казал следното: ние, феновете на Арсенал, наистина очакваме повече от руснака. Искаме да видим онова удоволствие от играта, което показа в онзи знаменит за него мач с Ливърпул. Но доказателствата ги искаме на терена, а не в сутрешната преса.

И ако се върнем на онази дата – 16 октомври, то бих искал да завърша с думите на Шекспир „Стремете се към съвършенство и без това няма да го постигнете”, но в мача срещу Съндърланд дори само за два часа Робин ван Перси се доближи до съвършенството и го докосна.