Здравейте, горди гънъри!

Беше прекрасна вечер за всички фенове на Арсенал по света и особено за тези, които имахме късмета да я споделим с приятели от голямата червено-бяла армия.
Ще тръгна малко отдалече, преди да стигна до мача с Барса.
Когато говорим за промените в Арсенал, неизменно се сещаме за загубите – загубата на Хайбъри, загубите на ключови футболисти, загубите в мачове у дома и навън, и най-вече тези срещу Челси и Манчестър Юнайтед. Промяната не изглеждаше като нещо хубаво в очите на много хора и те отказваха да повярват на мъжката дума на Венгер, че всичко, което ни се случва, е за добро. Признавам си, че в началото на сезона нямах високи очаквания и смятах да наблюдавам събитията по-скоро с поглед към дългосрочния план. Причината беше, че, според мен, Венгер пое ужасен риск и сгреши, като не привлече вратар. Бях убедена, че Алмуния няма да ни поведе към светло бъдеще, а Фабиански не даваше повече поводи за вяра от колегата си. Вратарят за мене е основата на един отбор, неговата опора, всяка селекция започва от вратата и още там може да се види дали селекцията ще е успешна и какви ще са максималните й възможности. Нашият отбор можеше да се бори за топ място и вероятно щеше да се пребори за него, но турнирите с директна елиминация и цел като Висшата лига бяха твърде високи за състав без здрава опора между гредите. Рискът на Венгер доведе до неочаквания бум при Фабиански и очакваното, но изпреварило времето си издигане на Счезни до номер 1 на Арсенал. Всичко това, не без помощта на съдбата и контузията на Алмуния. Впоследствие се оказахме сериозен претендент за титлата, определяни от мнозина и за фаворит, предвид програмата на Юнайтед и настоящата ни форма. Дали си струваше рискът на Венгер? В дългосрочен план, със сигурност. Израстването на Счезни няма цена, реално подобен шанс едва ли щеше да получи скоро, ако бяхме привлекли относително млад и стабилен вратар. А той е бъдещето на Арсенал със своите скромни 19 години. Водила съм многократно спора дали е редно да се даде възможност на момчето и защитавах ревностно тезата, че е рядък характер, но не очаквах реалността да поднесе истински тест на вярата ми. В краткосрочен план обаче, рискът на Венгер лиши отбора от сигурност в началото на сезона и допуснахме глупави загуби на Емиратс, в които се откроиха не една и две грешки на испанския страж. Остават няколко месеца, докато разберем дали ще има значение за титлата.

По ирония на съдбата грешното решение на Венгер(по мое мнение) може да доведе до нещо прекрасно. Първите индикации за плодовете от промените в клуба видяхме във втората половина на сезона. Днес имаме две неща, които миналата година по същото време ни липсваха. Първото – целият си състав от здрави футболисти, с малки изключения, които летните ни трансфери покриват успешно засега. Второто – вяра в собствените възможности, самочувствие, характер. Арсенал е на път да стане завършен отбор, завършен шампион. Сега сме на път да постигнем много повече, отколкото някой е очаквал преди 9 месеца. И публиката ни го усеща – още една положителна промяна, която е свързана с всичко друго, което се случва в клуба. Говори се, че това е била най-силната подкрепа, откакто сме на Емиратс, и то преди да обърнем мача.

Точно това искахме да видим всички

Още в началото дори през телевизионния екран се усещаше, че публиката е настроена за голям двубой. Двубой, от който този стадион, клубът и феновете се нуждаеха и най-накрая, след 5-годишно чакане, се получи. Момчетата, публиката и мениджърът се обединиха във вярата си, че можем да победим и за първи път от 2006г. насам Емиратс изживя една наистина велика вечер. Играчите бяха страхотни и въпреки че Барселона игра на очакваното си много високо ниво, успяхме да се противопоставим по достоен начин и с огромно желание и много работа надвихме съперника.

There's only one Jacky Wilshere!

Всички момчета се представиха много добре, като особено силни бяха Джаки Уилшър и Лоран Кошелни и аз лично не мога да избера измежду двамата за играч на мача. Младият true gunner оказа яростна съпротива на Шави и Иниеста в центъра и беше в основата на почти всичките ни опасни атаки.Умението му да борави с топката под напрежение се развива все повече и повече и съчетано с огромното желание, страхотната визия и техника създават всички предпоставки момчето да стане наистина велик футболист. Другият ни герой беше един човек, който допреди 2 сезона играеше във втора лига на Франция, и както полушеговито се изказа някой по време на мача в Мърфис – това е почти аматьорско ниво, в сравнение с двубоите, в които участва сега. Огромното му израстване през сезона през последните две години като цяло доказват, че Лоран има страхотен талант и можем за пореден път да благодарим на Арсен Венгер, че го забеляза. Не могат да се пропуснат добрите думи и за младият Счезни, който за пореден път спаси всичко, което можеше, и командваше защитата прекрасно. Също така Робин ван Перси доказа, че е много добър импровизатор и е способен на нестандартни решения, които могат да решат всеки мач. Холандецът отбеляза от позиция, от която едва ли някой дори е очаквал да стреля, макар и не без помощта на лошото пласиране на Валдез, който е може би една от малкото леко разхлабени брънки във веригата на съперника ни.

Вторият гол обаче беше изцяло извън контрола на каталунския вратар, брилянта контра, много скорост и завършващ удар в типичен за Аршавин стил. Руснакът доскоро беше обект на напълно заслужени критики, но успя постепенно да върне формата си – първоначално започна да се старае повече и влага повече желание, а напоследък и магическото му докосване се завръща заедно със самочувствието му и това веднага се отрази на отбора. Дано задържи формата си така до края на сезона, като ключово за мен е да получава достатъчно почивка. Имайки предвид формата на Насри и Тио, ще е напълно резонно да разчитаме на него в повечето мачове в ролята на златна резерва.

Всички останали също заслужават добри думи за старанието и желанието си и макар че има какво да се желая, най-вече по отношение на сбърканите пасове в нашата половина и леките моменти на паника, можем да сме горди с момчетата. Дано подобрим представянето си на Камп Ноу, защото трудното тепърва предстои.
И все пак, нека се насладим на момента – победата над Барселона е поредният случай, в който разбиваме прокоба, която тегне над клуба. Този сезон прекършихме лошата серия срещу Челси, сега постигнахме и първата си победа над каталунците. Срещу тях се е изправяла далеч по-опитна и успешна версия на Арсенал, освен това настоящият им състав се твърди, че е най-добрият в историята на каталунците, състав, захранил сериозно националния отбор за Европейска и Световна титла. Не мисля да ставам част от масовата психоза и да твърдя, че са най-добрият отбор в света за всички времена, най-малкото защото съм гледала Непобедимите, а и защото подобни твърдения са преувеличени и излишни, за който и отбор да става дума. Важното е, че има и друга промяна в Арсенал, която се осъществява плавно в рамките на сезона, толкова плавно, че може би никой не я е усетил напълно още. Арсенал играе красив футбол, както и Барселона, но паралелите спират до тук. Ако ме питате за причината да обърнем мача и да победим испанците, за мен те са две: характерът и духът, които ни разграничават от миналогодишния ни отбор, и по-директния подход към мача. Арсен Венгер успя да се откаже от ината си и проумя, че ефективността е пряко отражение на директния футбол. Така победихме Челси, така победихме и Барселона. Барса се придвижват заедно, на близки разстояния един от друг, за да си създадат пространство, там където няма такова. Ние експлоатираме готовите пространства, като не се притесняваме да доставяме топката по въздух, да ползваме балонни подавания и да центираме повече. Наистина мисля, че стилът ни се разви заедно с отбора и „порасна“ заедно с него, което ще ни е от огромна полза, особено срещу по-добрите отбори.

Рано е да мислим за реванша, защото все пак Висшата лига е приоритет и там имаме най-големи шансове за успех, но ако Барселона искат да ни остранят, ще трябва да бъдат по-агресивни и по-директни от нас. Според мен, едва ли ще изневерят на стила си, с който се чувстват толкова комфортно, затова и съм оптимист за изхода от двата двубоя.

Robin BANG!!! Persie

Няма по-хубаво нещо от това да видиш доказателство за нещата, в които вярваш, дори да не си имал никакви съмнения. В момента имаме брилянтен състав от бойци, който никога не е изглеждал толкова силен. Имаме Вой Счезни, който ни кара да го обичаме все повече и повече с играта си, с железния си характер и с откритото си и налудничаво поведение и думи. Имаме Джуру и Кошелни, които са толкова различни като футболни качества, колкото са близки като смелост, кураж и твърдост. Имаме Джак Уилшър, за който ни завижда цяла Англия, и който е като изтъкан от ценностите и духа на Арсенал. Имаме Насри, който се превърна в уникален играч, доказвайки отново селекционерския гений на Венгер. И не на последно място имаме Робин ван Перси, който е още едно свидетелство за хубавите последици от вярата. Когато питаха Венгер за стохиляден път защо го държи в отбора предвид контузиите му, Професорът отговаряше просто: „За мен той е един от най-добрите играчи в света.“ И когато е здрав, това е самата истина.
Относно всички, които поставят под съмнение това дали заслужавахме победата – в момента никой не може да развали настроението ни. Разбира се, играчите на Барса не показаха класа, каквато нямат, и натръбиха навсякъде, че са заслужавали да бият, защото са създали опасности и са държали топката. Изпуснати положения, контрол над играта, загуба…звучи ли ви познато отнякъде? На всичкото отгоре успяха да се изложат за пореден път в 478 епизод от каталунската сълзлива продукция „Генетика“ и се опитаха да изкарат трансферa на капитана ни Сеск Фабрегас едва ли не кражба. Нямам намерение да си правя труда да пиша защо не е така, намирам го за излишно, иска ми се просто да кажа: „Fuck off, cunts” ! Знам, че някои от вас ги харесват заради футбола им, но не мисля, че е нужно да им отдаваме твърде голям респект, имайки предвид поведението им извън терена. Надявам се отново да пускат пръскачките след визитата ни на Камп Ноу.
Пожелавам ви да се насладите на седмицата след този емоционален, вълнуващ и незабравим мач. Момчетата ни направиха по-горди отвсякога и това е нещо, което никой не може да ни отнеме. :) И най-важното – messi is a midget, ooh messi is a midget, messi is a midget, Djourou’s giant man!