Добър вечер, драги читатели!

Трудно ще е да се каже твърде много за днешното представяне. Ако се случваше по-рядко може би суперлативите щяха да изглеждат по-естествено. Категоричен контрол над събитията и потресаваща ефективност характеризираха един крайно типичен съботен следобед.

Най-големият ми спомен от този мач ще е нечуваният коментар, с който гледах мача. В България хората често се оплакват къде с причина, къде без причина от екипа на Диема. Това не е лесна професия и няма начин да се угоди на всички. Но днешното представяне на Анди Таунсенд и неговият събеседник, който и да е бе той, мина всички рекорди. В момента в който Тио подаде на Робин и най-сетне страстите се поуспокоиха малко, Анди започна да говори за „вероятна засада“. Говори, говори.. На терена нещата поутихнаха точно в онези минути и следващият път, когато погледнах часовника, бяха изминали десет минути. Не преувеличавам. Десет минути минаха в дискусия дали ван Перси е в засада и как правилата били неразбираеми. Абсолютна подигравка и се надявам този комик да си плати по някакъв начин за нея. А Робин дори бе зад Тио по време на асистенцията. Невероятно.

В онзи момент ми се искаше някой да беше слушал моя коментар на мача Юнайтед – Сити. С удоволствие бих получавал такова щедро възнаграждение, за да подронвам авторитета на лидерите. Но все пак трябва да отбележа, че голът на Рууни бе сензационен и естествено дойде в перфектен за тях момент.

Два гола за човека във форма.

А сега към по-красивите и приятни мисли. В освежаващо интервю след мача Мик Маккарти се призна за победен и похвали тима ни. Той е добродушен човек, но и на него се е случвало да се изказва за неща, за които няма представа. Днес обаче оценката му бе реална. След толкова години на газене на малки отбори у дома все повече се опитвам да поглеждам нещата от друга перспектива. Какво им е на играчите на Уувлс? Очевидно за да се опитват да се надиграват с нас им е нужна удивителна издръжливост, все пак отбори като Юнайтед и Челси не са се опитвали да го правят вече няколко мача. Това бе очевидно в миговете, когато се опитваха да блокират бързите изпълнения на фаулове, само и само да получат глътка въздух и да се прегрупират преди следващата серия от прерязващи пасове.

Повечето играчи бяха на висота, като изключим може би резервите, които влязоха в момент, в който мачът изглеждаше решен. Остава само Джак да започне да стреля. Аз не очаквам от Тио 100% успеваемост, но при него прогресът е очевиден, когато няма контузии. Пропускът все пак беше впечатляващ. Сеск и Аршавин също бяха много активни, а Робин за малко да отбележи още един хеттрик. Девет гола в пет мача за него.

Защитата изглеждаше добре, с изключения на леките момети на паника. Счезни е смел и хладнокръвен и сякаш и неговите партньори в отбрана не се страхуват да разчитат на него. Най-големите тестове предстоят, естествено.

"We only have one Song"

За мен Сонг е интегрална част от схемата и може би уникален играч в тима с оглед на физическата му и дефанзивна роля. Емануел Фримпонг никога не е играл на такова ниво колкото и да е ми симпатичен. Алекс ще изиграе ключова роля в сряда, а и до края на сезона. Още един играч, чието здраве е от жизнено значение за шансовете ни.

Така след три точки и добро представяне можем да обърнем фокуса към сряда вечер. Работата бе добре свършена и се надявам да не изпускаме от очи първенството нито за миг, независимо от възможните изходи на другите турнири.

Новината от последните минути е, че Насри има вероятност да играе в първия мач срещу Барселона! На това му казвам храна за размисъл. :) Повече информация ще излезе в следващите дни.

Лека предстояща седмица и по-малко безсънни нощи след сряда, ви пожелавам!

-Без да имам нещо общо с нея, не забравяйте да участвате в играта на блога! ;)