Добър ден, фенове на най-великия клуб на света!

Не знам за вас, но за мен снощи беше най-хубавата вечер в живота ми от години. Прекрасно е да пишеш анализ, когато има твърде много герои в червено и бяло, които заслужават да бъдат споменати и няма нищо по-хубаво от това да победим омразните Челси с такава отборна игра, с борба за всяка топка и за всеки инч, с шампионски дух и самочувствие. Реално покупките на Абрамович едва докоснаха с пръсти мача, ние го държахме в юмрука си. Преди срещата се надявах на едно нещо – сами да си дадем шанс да покажем най-доброто, на което сме способни. Момчетата на Венгер направиха не само това, те ни оставиха с убеждението, че възможностите ни нямат лимит. Едва ли съм единственият човек, чийто мисли летят към по-големи успехи. Напълно съм убедена, че ако този отбор играе по този начин, никой не може да го спре.
Стартовият ни състав беше точно такъв, какъвто очаквах. Венгер беше взел предвид доброто представяне на Джуру в предишния му мач срещу Челси и роденият в Кот д’Ивоар защитник започна рамо до рамо с Кошелни. Тио Уолкът, когото Арсен обича да използва срещу Челси, замени в стартовия състав Андрей Аршавин. Благодарение на това можем да кажем, че в отбора нямаше нито един човек, който да не показва необходимата самоотверженост и работа без топка. Робин ван Перси също така замени Маруан Шамак, като вероятно това беше единствената принудителна промяна. Тъй като Робин не е титуляр откакто Шамак се наложи в отбора по такъв блестящ начин, холандецът определено не може да намери голмайсторската си форма. Но неговата способност да държи топката в самото сърце на противниковото поле и да форсира другия отбор да прави грешки се оказа напълно достатъчна в този мач. Редом с това всички футболисти от нападението ни осъществиха страхотна висока преса върху Челси, което практически им отне възможността да изнасят топката с къси пасове през центъра. Това, което ни осигури най-голямото предимство обаче беше невероятната работа в центъра на терена. Джаки Уилшър и The Mighty Alex Song тотално обезличиха креативния Лампард, принуждавайки го да се превърне в блед клонинг на Есиен. Това доведе до едно безумно влизане на Фет Франки в краката на Сонг, което беше жива проява на безмощие и като цяло олицетворяваше моралното състояние на „шампионите“. Друго влизане на Калу с бутоните високо в бедрото на Клиши беше наградено само с жълт картон. Поглеждайки върху събитията пост фактум, съм доволна, че Калу остана на терена. Не бих искала Челси да обвинят глупостта му за загубата си.

Здрави нерви и добра преценка

Няма достатъчно силни думи, за да опиша гордостта си от Алекс Сонг. Това момче не само се превърна в стена за чуждите полузащитници, той вече спокойно може да се нарече движеща сила в халфовата ни линия. Хладнокръвието, с което реализира всичките си ужасно важни голове тaзи година, е забележително. Непосредствено преди първия ни гол имаше положение за дузпа, Сеск Фабрегас лежеше на терена, но Сонг дори не се ослуша за сигнал и прати шута с левия си крак точно извън обсега на Чех и в долния ляв ъгъл на мрежата му. Допреди този сезон не възприемахме камерунеца като източник на попадения, в момента съм склонна да смятам, че има по-клиничен финишинг от нападателите ни. И всичко това се дължи на зрелостта и нарастващото му самочувствие. На фона на неговото представяне, изглеждаше сякаш Уилшър  се мъчи през първата част, но аз не бих спестила нито една добра дума по негов адрес. Предвид сериозността на мача, Джак беше нагърбен с по-свободна роля, покриваше още по-големи пространства и организираше атаките ни в по-голяма степен от обикновено. Концентрацията и работоспособността му ме смайват всеки един път, но, предполагам, от бъдещия си капитан не можем да очакваме по-малко. :)
Минималното предимство от един гол на почивката значеше, че в никакъв случай не бива да отпускаме темпото. Челси показаха, че могат да ни застрашат още в мига, след като получиха гола. Трябваше да ги пречупим напълно.

Искаме още!

Второто полувреме започна по най-вълнуващия възможен начин. Арсенал не изпускаше топката от краката си и постепенно си проправяше път към вратата на Челси. Насри и Уолкът бяха особено активни по фланговете. Вторият гол обаче дойде след като ван Перси успя да ангажира Тери и Иванович, задържайки топката от практически легнало положение. Есиен се притече на помощ и избивайки кълбото от краката му буквално изведе връхлитащия Уолкът на чиста позиция. Тио размина Чех хладнокръвно и пусна топката към Фабрегас, за когото остана само да я прати в центъра на опразнената врата. Последва оглушителен рев от трибуните – страхотна публика  на този мач, между другото. Обичайното „присъствие“ от 60 хиляди на стадиона този път наистина достигаше желания брой, а присъствието беше не само физическо, но и емоционално. Може би трябва да играем с Челси по-често. :D
Броени минути по-късно небрежност на Малуда доведе до това Тио да му отнеме топката и да организира поредната акция към вратата на Челси. Англичанинът комбинира светкавично с Фабрегас, спринтирайки междувременно към комфортното си за изстрел място в дясната част на наказателното поле. Сеск му върна жеста за втория гол, извеждайки го в перфектния момент и Тио не се поколеба да забие безкомромисния си шут в долния десен ъгъл на вратата на Чех. За разлика от Аршавин, Тио е един малък футболист, който има огромно влияние на терена. Хубаво е да наблюдаваме сърцатата му игра вместо бездушното влачене по терена на руснака, надявам се Венгер да се е вразумил за постоянно.
Беше твърде рано, за да празнуваме победата. Но атакуващите ни футболисти свършиха необходимото, за да извоюват огромно предимство, което целият отбор да може да защити до изтичането на 90-те минути. Както казах в превюто си, нуждаем се от две неща – да сме достатъчно ефективни в нападение и да се противопоставим в центъра на терена и по фланговете. Определено свършихме първото, въпреки няколкото много чисти пропуски. По-трудната част беше да защитим полето си от един отбор, който не заслужава да бъде подценяван нито за миг. И тук дойде най-голямата ни победа –  прекрасната отборна игра. Всеки един от халфовете ни подсигуряваше бековете, всеки от играчите ни имаше своя сянка на терена, която се стараеше да не остане сам. Многократно си осигурявахме числено преимущество при отнемането на топката от Челси и това очевидно беше плод на огромна концентрация. Точно по този начин Барселона ни отстрани в Шампионската лига достатъчно скоро, че всички да си спомняте какво имам предвид. Сигурно ви прави впечатление, че дори не споменавам Дрогба. Това се дължи на факта, че младият Джуру не му позволи да докосне спокойно топката, камо ли да отправи точен удар към вратата. Това момче беше на правилното място за всяка висока топка, беше пласиран на точния ъгъл,  за да пресече всеки пас или да затвори пътя на Дрогба. На всичкото отгоре, двамата с Кошелни правеха най-добрите шпагати, които професионален защитник би могъл да направи. Перфектен тайминг, без излишна грубост, напълно достатъчно, за да обезвредят западнолондонския ни враг. Не мога да не похваля и Клиши, който направи най-добрия си мач от поне година. По принцип, не пестя критиките към Гаел, който за мен е най-слабото звено в отбора ни, особено при отсъствието на Алмуния. Но снощи той беше борецът, когото толкова обичахме да гледаме в един определен отрязък от време.
Смените на Анчелоти бяха по-скоро опит да раздели срама по равно между титуляри и резерви. Тактическата смяна на Оби Микел с Рамирес не донесе никакви позитиви за Челси. Малуда също беше сменен, за сметка на Какута, който едва ли се е надявал да участва точно в такова дерби. Челси все пак успяха да реализират едно положение, след като Дрогба центрира хубава топка от пряк свободен удар към Иванович. Сърбинът спечели въздушната битка с Кошелни, но Арсенал не позволи на „сините“ да се възползват от малкия си подем.

El capitan

Споровете за играча на мача са най-приятните спорове, които можем да произведем след такава среща. Аз лично не бих се ангажирала с избор на едно единствено лице, защото за мен отборът беше съвършен. Но едно нещо заслужава да се спомене. Сеск разби сърцата на много хора това лято, заявявайки желанието си да се присъедини към отбора на Барселона. Аз, лично за себе си, винаги съм знаела, че корените рано или късно ще го издърпат в посока Испания. Не виждам нищо лошо в това да предпочиташ родината си, испанците имат не по-голямо усещане за принадлежност от други народи. Затова не мисля, че е редно някой да обвинява сериозно Фабрегас за това или още повече да поставя под съмнение неговата отдаденост на каузата Арсенал. Сеск гори за Арсенал и обича Арсенал и въпреки че напоследък е измъчван постоянно от контузията си, това не му се отразява на терена, когато трябва да поеме отговорност. Ако имахме възможността да наблюдаваме най-доброто от Алекс Сонг, Джаки Уилшър и Уолкът, това се дължи до по-голяма степен, отколкото някои хора биха признали, именно на Сеск. Признавам си, че когато получи лентата, не смятах, че е готов за нея и че мотивите на клуба да му я дадат точно в този момент са правилни. Сега обаче вярвам, че Фабрегас е готов, завършен, истински капитан на своя отбор. Той притегля хората около себе си с почти невидима сила и успява да изкопчи неподозиран ефект от техните възможности. Сеск е една немалка причина да сме отборът, който сме в момента, и независимо от това за какъв период от време ще остане при нас, нека не си затваряме очите и не отричаме неговия дух. Той е по-добър от повечето хора в тима, но това не го изолира от отбора, това прави отбора по-добър. Неговото присъствие в Арсенал ще остави следа, по-дълбока от на всеки играч, преминал през редиците ни в последните години.

Bon voyage и не забравяйте да ни оставите титлата.

Бих искала да кажа още много. Просто има мачове, които провокират безброй разсъжения, очаквания, мечти…но в крайна сметка ни чака дълъг път. Важното е, че преминахме през най-големия тест – собствената си увереност. Арсенал снощи игра като перфектно смазан часовников механизъм и това не е нещо, което се научава с 2 седмици свръх тренировки. Това е потенциал, който отборът винаги е притежавал, но твърде често е оставал под повърхността заради страха и липсата на вяра. Миналата нощ бяхме най-доброто,  на което сме способни, и това, с което се гордея най-много, е, че имахме вярата, че можем да победим Челси. Ако трябва да съм честна, не очаквах подобно развитие. Преди мача бях сигурна, че ако ще вземем голяма среща, то срещу Челси имаме по-добър шанс, отколкото срешу Юнайтед, тъй като можем да ги победим с по-добра игра, защото в момента са ужасно уязвими, макар и в най-добрия си състав. Челси имат 6 точки от последните си 8 мача, ние имаме 15. Те гостуваха на нас, Тотнъм, Нюкасъл, Бирмингам и Липърпул,  а ние на Ман Юнайтед, Астън Вила, Евертън и Уулвс.  Четири от последните 8 мача на двата клуба са срещу един и същи съперник – Фулъм, Тотнъм, Евертън и Нюкасъл, два от тези отбори са неприятен лондонски опонент и за двата тима, независимо от терена на срещата. В това число спада и снощният мач. Челси успя да загуби и от ужасния гост Съндърланд, което свидетелства за това, че настоящето им състояние не е просто плод на тежка програма и лошо стечение на обстоятелствата. Те също нямат нужната вяра в момента, а са действащите шампиони. Статистически и видимо Арсенал е по-добрият отбор в момента, Челси са в най-лошия си период от 12 години и НИЕ трябва да се възползваме от това, от всяка малка възможност, която ни предоставят. Защото, ако не го направим, Юнайтед няма да се поколебаят.
Пожелавам на всички вас, които четете тези редове, да гледате още безброй такива мачове, в които любимият ни Арсенал триумфира с мощ, талант, себеотдаденост и самочувствие на победител.
Мисля, че вече нямаме друг избор освен да гоним титлата до последния си дъх.
Желая ви прекрасен ден и тъй като аз няма да отразявам утрешния мач с Уигън, ви пожелавам весело посрещане на новата година и нека през нея Англия да се поздрави с един нов червено-бял футболен шампион!